Направих това интервю на 14 юли 2015 г. Беше предварително планирано, защото бате Любо/Любен Михайлов/ не обичаше да говори много, най-вече за себе си. Каза ми, че иска време да си събере мислите, да събере отличията, които има и да ми ги покаже. Въпреки предварителната ни уговорка за интервюто, когато си видяхме в офиса на ветераните на стадион „Спартак“ ми каза. „Румчо, а бе не можеш ли сам да обясниш нещата, които ще ти разкажа. Като видя микрофон и забравям всичко. Ето тук са купите и медалите/бяха в няколко големи сака и кутии/, снимай ги……. После да изпием по едно кафе и да ти разкажа част от моите преживелици в спорта, а ти ги разкажи на хората чрез радиото“. Разбира се, че отказах. Без много да го увещавам започнах да задавам въпроси, като микрофонът бе включен вече, а той така и не разбра кога на практика стартираме  интервюто. Чуйте го.

Поклон пред паметта му !