От 19-25 март в Мадрид се проведе 12-то Европейско първенство по лека атлетика в зала за ветерани.В проявата участва ха над 3800 състезатели-ветерани от около 40 държави в 7300

старта. СК „Атлетик“ – Варна беше представен от трима състезатели – Венета Христова – скок дължина /четвърто място/, Владимир Владимиров – скок дължина / седмо място/,Йордан Йорданов – троен скок / шесто място / и петобой / осмо място/. Участието на варненските спортисти-ветерани може да се оцени като успешно – Венета Христова при първо явяване на такова голямо първенство постигна престижното четвърто място, а Йордан Йорданов също прави дебют в една изключително тежка комбина[ия от пет дисциплини в рамките на пет часа без почивки между тях и успя да се справи със сериозните предизвикателства.  Опитният ветеран Владимир Владимиров, въпреки многобройните травми и болежки представи достойно варненския спорт.

С това добро участие програмата-минимум беше изпълнена – насрещният план предвиждаше влизане /класиране/ в десетката.

**********************************************************

 

А сега от първо лице единстевно число Йордан Йорданов н иразказва за красивите изпитания, изживени в Мадрид.

И след задължителната, изключително трудна програма, следва волната/почти като в художествената гимнастика/ – запознаване със забележителностите на испанската столица Мадрид, най-старият град в Европа и трети по големина след Лондон и Берлин. Разположен по двата бряга на река Мансанарес, в централната част на страната на площ от 604,3 кв.км., втората най-висока столица в Европа след Андора Ла Веля. Мадрид – столица на кралството, седалище на правителството, резиденция на краля…

За краткото свободно време, с което разполагахме успяхме да посетим някои от най-интересните забележителности на града Кралският дворец, музея „Прадо“, музея „Кралица София“, площада „Пуерто дел Сол“,“Плаза Майор“,Паметника на великият Мигел де Сервантес и неговите приятели Рицарят на печалния образ/Дон Кихот де ла Манча/, верният оръженосец Санчо Панса, стадиона на футболния клуб „Атлетико Мадрид“ – прочутият „Сантяго Бернабео“. Кралския дворец – домът на кралското семейство, което го посещава само по официални поводи. А  си живее в друг, по-малък дворец, който не успяхме да открием… Този, големият дворец е построен през 1755 г. на мястото на стара крепост от X-ти век. Площта му е 135 000 кв.км. с 2800 стаи и е на първо място сред най-големите дворци в Европа.

На няколко станции на метрото от Кралския дворец се намира площадът „Пуерто дел Сол“/Вратата на слънцето/ – тук стъпих на „Нулевият километър на Испания“, баш центъра на Мадрид, като от тук започва измерването на разстоянията на всички магистрали в страната. В центъра площада се извисява конната статуя на крал Карлос III-ти. В подножието на статуята весела група „мариячи“ огласяха площада със звучни испански мелодии. Продължаваме към група туристи, наобиколили известният символ на Мадрид – мечето и ягодовото дръвче. Идеята за тази фигурна група идва от старото име на Мадрид – Урса, което в превод от латински означава „мечка“ – в миналото районът е бил обитаван от множество мечки, а в горите е имало дървета, наподобяващи ягода или на испански „мадрон“.След преход от 400-500 м излизаме на другият голям площад, не по-малко известен от „Вратата на слънцето“.Това е „Плаза Майор“, заобиколен от красиви сгради със старовремска испанска архитектура, а в центъра на площада ни посреща бронзовата статуя на крал Филип III-ти,издигната през далечната 1616 г. На 10-15 минути пеш /за предпочитане/ се изправяме пред величествената сграда на прочутият музей „Прадо“. Построен по веме на крал Карлос III-ти на околните ливади,които са дали името на музея“prado“ означава „ливада“. Музеят е уникално богат на картини от бележити европейски художници от XVI-ти до XIX-ти век.Най-широко представен е Франциско Гойя с неговите светски картини / „Голата Маха“,“Облечената Маха“, членовете на кралското семейство/ и неговият мрачен период със зловещите картини на страшното лице на войната, глада и нищетата…В няколко зали са представени други известни испански творци – Веласкес, Ел Греко и др.Йеронимус Бош е представен с най-добрата си колекция в световен мащаб, както могат да се видят картини на Мурильо, Рубенс, Рафаел, Веронезе, Рембранд, Дюрер… За да отморим от изтощителната четиричасова обиколка из залите  на „Ливадата“/Прадо/ се отправихме към кръчмата „При вятърните мелници“ с надежда да срещнем героите на Сервантес, а и самия него.В непосредствена близост до Големият Кралски дворец в невзрачно кръчме попадаме на духовете на рицаря от Ло Манча и неговият верен оръженосец Санчо, които оживено спореха за това, кое е по-важно – Свободата или Саламът, но така и не постигаха консенсус…А на въпроса – от къде може да се купи истински качествен салам, Санчо мъдро отсъжда – зависи от къде го пазариш – дали от Мадридска месарница или от „Билата“ в село Мъдрево…С родителя на двамата знаменити испанци гениалният Мигел де Сервантес нямахме късмет да разменим някой и друг лаф, тъй като според твърденията на Санчо бил на писателска конференция на ПЕН-клуба в София. За съжаление и с възлюблената на рицаря от Ла манча Дулцинея Дел Тобоско  не успяхме да се срещнем…може би плакнеше седмичното пране край реката…

След срещите със средновековието идва ред и на най-голямото хранилище на изкуството на XX-ти век в Испания-„Музеят Кралица София“. Разположен в обновената сграда на болница, строен от 1776 – 1781 г. и кръстен на името на родената в Гърция съпруга на крал Хуан Карлос I-ви. Интересно е да се отбележи, че музеят е определен за „най-грозната сграда“ в Испания от каталунският архитект Ориол Богигас. Наистина сградата има странен дизайни и включва елементи типични за периода между XVIII-ти и XXI-ви век. Притежава 10 000 модерни картини. Специално внимание сред колекциите е отделено на големите испански художници на XX-ти век представители на абстрактния екс пресионизъм – Хуан Гри, Салвадор Дали, Хуан Миро и смятания за най-велик съвременен художник Пабло Диего Хосе Сантиаго Франциско де Паула Хуан Непомусено Кристиано де ла Сантима Тринидад Руис Бласко Пикасо и Лопес по известен като Пабло Пикасо.Между другото, испанците не го много долюбват, тъй като се афишира като „френски художник от испански произход= Творбата, която мнозина критици смятат за ненадминат шедьовър – „Герника“ също може да се види тук. Картината е била забранена за показване в Испания при управлението на Франко. До 1980 г. е изложена в Ню Йоркския музей на модерното изкуство Антивоенната картина обессмъртява позорното бомбардиране на града от немското „Луфтвафе“, които се бият за Франко през испанската гражданска война. Град Герника е бил .юлка на баската нация, а творбата на Пикасо популяризира това име по целия свят. Пикасо, освен с картините си е известен още и с оригиналните си мисли,свързани с изобразителното изкуство. Всички се опитват да разберат живопистта, а защо не се опитат да разберат пеенето на птиците? и продължава – аз не рисувам това, което виждам, рисувам това, което мисля…мнозина виждат това, което е и питат – защо?…а аз виждам това, което би могло да бъде и питам – защо пък не? и заключава – изкуството отмива от душата прахта на ежедневието…

Напускам „Кралица София“ като си обещавам, че ще се видим  отново с нея и нейните приятели Пабло, Хуан,Салвадър… И като изящна рамка на Мадридската картина ще завършим с една спортна перла – стадиона на най-титулования испански футболен отбор „Реал Мадрид“ – „Сантиаго Бернабео“. Когато дойде време за дербито с „Барса“, хиляди фенове от цял свят се стичат в Мадрид и изпълват до крайност трибуните. Направихме си снимки с Роналдо, по-точно снимки със снимката на Роналдо и усетихме ,а може би и чухме как във въздуха все още звучат знаменитите „благословии“ на доктор Стоичков/познат на испанците като Стойков/ от времето, когато играеше в „Барселона“…

         Имах огромното желание да уважа една самобитна испанска традиция – борбата с бикове, така наречената „корида“. Явих се на кастинг за пикадори, премених се с пъстрите дрешки, наложих черната капа, но когато дойде моят ред да изляза на арената, се оказа че последното за представлението биче е предало богу дух, пронизано от шпагата на тореадора. Останах само с големия мерак ,тореадорската премяна и капата…

         И накрая, да не отминем традиционния журналистически въпрос – нещо за бъдещите творчески планове…отговарям както дойде, тъй като сме на години, когато е неприлично да  кроиш каквито е да било планове…спомням си един чудесен разказ на Джек Лондон – „Когато боговете се смеят…“ И въпреки това ще ги предизвикам – Държавно първенство през юни в Пловдив, Балканиада в началото на септември – Словения и Световно първенство в края на септември – Малага…Може би това е финалният спринт за тази година…Амин.

           За верността на гореизложеното отговарям с маратонките си и фотоапарата /Кodak  IOX zoom/                                                                                                                               Йордан Йорданов