Йордан Йорданов, един лекоатлет-ветеран, разказва от първо лице.

 

От 04 – 16 септември т.г. в Малага се проведе Световният  шампионат по лека атлетика за ветерани с окол 8200 участници от над 100 страни от всички континенти.България беше предста вена от една дузина състезатели,а СК „Атлетик –  1902“ от Варна изпрати петима ветерани,закалени в многобройни турнирни битки – Балканиади,Европейски,Световни и Олимпийски игри- Пламен Дойчев/дълъг скок/, Владимир Владимиров /троен скок/,Йордан Генов/хърдели/ , Веско Шабленски/диск/ и моя  милост Йордан Йорданов/2000 м стипълчейс и дълъг скок/.

Представянето на варненските ветерани беше скромно, но може да се каже успешно,имайки предвид участието на такъв голям световен турнир/ да не забравяме олимпийския принцип/. За другите нямам точна информация,но при мен нещата стоят по следния начин – при стипълчейса успях да оставя след себе си само един състезател, но пък подобрих постижението си от Европейското в Дания миналата година с около минута/конку ренти ми бяха четирима американци, двама японци, двама ис ланци, англичанин, австралиец, двама чилийци, двама французи  бразилец, норвежец, италианец. При дългия скок се придвижих с една идея по напред – отидох на финал/оставих двама да ми дишат праха и се класирах на почетното осмо място…

Доста се поозорих на задължителната програма,но без да си отдъхна от търчането вече предвкусвах удоволствието от приятната волна програма…От Стадиона започва маратонската раз ходка из Малага – голямо пристанище на Средиземно море, център на едноименнага провинция от автономната област Андалу- сия. Основан от финикийте през 10-ти век пр.н.е.,през 3-ти век  пр.н.е. е римско владение, през 5-ти век е завладян от вестготите. През 8-ми век идват маврите, а в края на 15-ти век Малага е завзет от кастилците и това слага край на мюсюлманското вла дичество/около 7 века/. А ние се кахърим, че сме търпели 5 века турско „присъствие“…След 1960 г. Малага се превръща в голям туристически център.Започвам разходката из красивия град от  Алкасаба и Гибралфаро – стари мавърски замъци. Алкасаба е построен върху стара римска крепост около 756 – 780 г.Гибралфаро се намира на наблизо върху висок хълм – построен е през 10-ти век. В подножието на замъка Алкасаба се намира Римския амфитеатър,строен през 1-ви век пр.н.е. при управлението на император Август. Оттук до Голямата катедрала са около 12 минути спортно ходене. Строена е в продължение на повече от два

века върху останките на стара джамия.След изкачването на над 200 каменни стъпала от покрива се откриват красиви панорамни гледки – към морето,пристанището и града. Край Катедрала –

та е историческия център на Малага – живописни, тесни улички, площадчета с множество уютни заведения и магазинчета за сувенири.Наоколо улични музиканти,фокусниции и млад колега на Пикасо,който за пет минути и 10 евро сътвори великолепен шарж на скромната ми особа.Упъти ме към родната къща на ве ликия си съгражданин на улица  „Сан Августин“ –  ренесансова сграда от 16-ти век, превърната в музей през 2003 г. А снахата на Пикасо и внукът му Бернар даряват над 200 рисунки,гравюри, скици и скулптури, проследяващи всички етапи, през които е преминал гениалният художник-от детството до последните му дни.

А ето и палмата от която е паднал малкият Паблито, когато е бил на три годинки и феята на зъбките го е орисалала с вълшебната си четка…/леле,колко е висока,как ли се е покатерил до върха…ха,сетих се, та тя преди 100 години е била мъъничка палмица/…

Продължавам слалома по уличките на стария град и изведнаж зашеметяващо ухание, идващо от салона на „Лола и Лудвиг“ по дразни обонянието ми мигом се досетих за одеколона „Антонио Бандерас“, роденият в Малага и обичан от всички свои съграждани „латино-любовник“/той мрази да го наричат така/.

Ненапразно през 2005 г. са го отличили със званието „почетен син“ на Малага/не гражданин,а син/. Хосе Антонио Домингес Бандерас – от 1982 – 2018 г. участие в над 70 филма,над 100 роли в киното и театъра. Откритие на корифея на испанското кино реж. Педро Алмодовар/филма „Матадор“/.Първи холивудски филм „Кралете на мамбото“/1992 г./…следват филми с Том Круз /“Филаделфия“/ БрадПит /“Интервю с вампир“/…в съдру

жие с мексиканския режисьор Робърт Родригес“Есперадо“,Зоро“,“Имало едно време в Мексико“,“Маската на Зоро“,“Атентатори“в България снима „Кодът“,“Непобедимите – 3″,“Живи ми- шени“…Носител на най-престижната испанска награда“Гоя“ и  има звезда на Холивудската алея на славата…Колегите за него : „от талантлив испански изпълнител се превръща в голям световен актьор…този човек играе за милиони/буквално/…Партньор ката му от филма „Есперадо“ Салма Хаек :“Освен безобразно ефективен професионалист, Антонио е и разкошен човек, който може да те накара да се засмееш по хиляди начини…“Напразно търсих музей „Бандерас“,така както има музей на великият му съгражданин Пикасо…Предложих на кмета Франциско де ла Торре да помисли по въпроса и следващия път,когато дойда в Малага да има един музей в повече…А музей на виното, за ра дост на пиячите, съществува.Открит е през 2008 г. и запознава посетителите с историята на винопроизводството в провинция

Малага.Намира се в историческия център на града с площ 800 кв.метра. Вино произвеждат още финикийците, древните гърци, римляните,маврите. След завладяването на Малага от християните през 15-ти век се създава „Гилдията на винопроизводители

те“. Виното от Малага е прочуто в цяла Европа – това е любимата  напитка на императрица Екатерина II-ра. Обиколката на музея завършва с дегустация на седем от представените 120 изискани вина. Преживяването е фантастично-букет от аромати,симфония от вкусови усещания, а след последната глътка, в главата ти звънят камбани,чуваш хор от ангелски гласове. А на сутринта – чудо никакъв махмурлук…

И накрая – черешката на тортата или върхът на сладоледа – на гости у английската кралица, по -точно на нейните поданици -гибралтарците.Гибралтар,известен с названието „Скалата“ се намира в най-южната част на Пиринейския полуостров.В града

Съжителстват испанци, британци, португалци, италианци, араби,

евреи и други националности.Основен поминък – туризъм, корабоплаване,финанси…Първата забележителност – летището, за да влезеш в града,трябва да го прекосиш и ако в момента

излита или каца самолет, улицата се затваря. Дължината на пистата е 1680 м./пистата на Софийското летище е 3600 м./От Стъл

бовете на Херкулес/Портата на Средиземно море/при ясно време се виждат бреговете на Африка. Интересна е пещерата „Сан

Мишел“ с няколко зали за посещения, осветени в различни цветове.Тунелите на Гибралтар са изграждани от Британската армия в продължени на 200 г.В рамките на 7 кв.км мрежата от тунели достига до 55 км. Разходката по централната търговска улиза е изключително приятна с многобройните магазинчета и кафенета…Но най-интересните жители на Гибралтар са сладките и крадливи маймунки.На Скалата те си имат свое маймунско царство в което има правило – никакви лъскави, шарени джунджурийки,

никаква храна, а колите са затварят и заключват грижливо,тъй като косматите граждани на Гибралтар крадат на поразия/също като нашите политици/. И ако подушат плод или нещ за хапване

моментално се организират в плътни обръчи около нещастният турист и го обират до шушка. А маймунките вземат ли нещо,връщане няма/нашите също не връщат…не става въпрос за майму- ните/Пък и нищо не можеш да им направиш – законът ги защитава.В Гибралтар важат най-старите британски закони – например-ако бременна булка поиска от полицай каската му за да  се изпишка,той няма право да откаже…След срещата с косматите поданици на Кралицата се отправям към испано- гибралтарската граница.

Не съм забравил хобито – колекцията ми от внушителни мустаци – към нея прибавих два разкошни екземпляра от Щатите и

от Испания…

И така, до скорошна среща на Балканиадата в Словения, а след това ще закача маратонките и фотоапарата на пирона до след ващите турнири през 2019 г. – Венеция,Торун,Торино…