/ СПОРТЪТ – РЕЦЕПТА ЗА ДЪЛГОЛЕТИЕ /

             От 26-ти юли до 04-ти август т.г. в Торино се проведоха Европейски те игри за ветерани с над 6500 участници от около 40 държави.Спортисти те-ветерани се състезаваха в над 30 вида спорт. България беше представе на от 13  състезатели. Въпреки фаталното число  представянето на българ ските ветерани може да се каже, че беше успешно, имайки предвид участието на такъв голям европейски спортен форум – в българската кошница за награди имаше от всичко по малко – злато, сребро и бронз…

Церемонията по откриване на игрите започна с пъстро шествие по улиците на Торино, духова музика и весели танци до площад Кастело, пред подредените по държави участници. Приветствия към ветераните поднесоха Кай Холм, президент на Международната Асоциация на Мастерс Игрите, Алберто Кирио – управител на региона Пиемонт, Киара Арендино – кмет на Торино, Марко Мароко – областен управител на Торино и Фабрицио Бенинтенди – председател на организационния комитет на Европейските игри.След приветствията площадът се оживи от весела музика,танци, тук-там стари познати приятели си припомняха игрите от 2013 г., други пък срещаха нови приятели. Тъй като игрите са отворени за състезатели от цял свят в множеството се мяркаха индийци, китайци,

американци, японци…А над всички си извисяваше американец, който поразително приличаше на Шакил О,Нийл…, а може да е бил Шак като за всеки случай документирах запознанството. В един момент на пъстрото веселие изригнаха фойерверки от гирлянди с цветовете на българското знаме – бяло, зелено и червено…поспорихме с италианците, тъй като те твърдяха, че това е италианското знаме…но скоро стигнахме до консенсус – в небето над площада се вееха два флага – нашият и този на домакините.

Лекоатлетическите дисциплини се проведоха на стадиона „Примо Небио ло“.Тук е мястото да споменем от къде идва името на стадиона. Примо Небиоло – четвърти президент на Международната асоциация на лекоат- летическите федерации. На младини елитен лекоатлет, състезател в  дисциплината дълъг скок. Екс президент на международната федерация на студентските спортове.Той е един от организаторите на проведените Универсиади от 1968-ма до 1984-та година. Бил е Президент на Федерацията по лека атлетика на Италия, член на МОК. В Букурещ има улица на негово име, а в Италия се провежда периодично лекоатлетически Мемори-ал „Примо Небиоло“. Все още сме на спортна тема – ще бъде голям пропуск, ако не споменем гордостта на Торино – футболния клуб „Ювентус“ със забележителния нападател португалеца Кристиано Роналдо. Една забележка – от минаналата 2018 г. стадиона на клуба се именува „Алианц арена“. Посещението на стадиона е задължително. Ще са необходими няколко страници, за да изразя впечатленията си от този бисер на футболната архитектура.

Редно е да отбележим с няколко думи и града, в който се намират тези спортни съоръжения… Торино – древен и красив, величествен и интелектуален, артистичен и богат на музеи, пазител на Христовата плащеница, но и пазител на много кулинарни традиции…Основан преди 2400 години от келтското племе „таурини“. На италиански „торино“ значи „малък бик“, който и до днес е символ на града и стои на неговия флаг. Преди да стане дом на Фиат и Ланчиа, Торино е седалище на Савойската династия, решила да го направи съперник на Париж и Виена. Не напразно го наричат „малкият Париж“. Торино – град на крайностите, от едната страна е доброто и свещеното – бялата магия, а от другата страна сатанинското и дяволското-черната магия. Неслучайно тук е традиция  да си купиш амулет или да направиш традиционния италиански жест срещу злите сили – свиваш пръстите на ръката си и оставяш да стърчат само показалеца и малкия пръст – пред очите ти изплуват рогата на дявола.

Торино – град с вкус на шоколад и лешник… и домакин на ежегодния фестивал „Чокола То“, както и родно място на една от най-известните шоколадови комбинации тази с лешникови ядки, позната като „джандуя“.

Историята датира от времето на Наполеон Бонапарт, когато вносът на какао от Южна Америка бил затруднен.През 1852 г.шоколатиерите Пол Каферол и Микеле Проше проявили въображение и добавили към млечния шоколад паста от местен сорт лешници. А Пиетро Ферера през 1946 г. забъркал „нутелата“, наречена първоначално „Паста Джандуя“. Торино е родното място и на вермута – през 18-ти век Алесандро Мартини създава напитката „вермут“. Италия значи пица, паста, капучино…Ако в Неапол са пиците, то за Торино задължителни са напитките сервирани в кафене                                                                                            

„Бичерин“/Cafe el Bicerin/ едно мъничко заведение, само с десетина маси, намира се на Пиаца дела Консолата в историческия център на града вече 250 години и все още едно от най-популярните места в Торино. Твърди се,че тук за пръв път се смесват кафе, мляко и шоколад в една чаша – прочутата напитка „бичерин“, която всеки почитател на сладкото и горчивото ще се радва дегустира. Други изкушения в менюто са различните шоколадовивкусотии, които се предлагат в магазинчето до кафенето. Тук може да намерите страхотен сладък подарък, който да отнесете у дома си. Зареден с шоколад се отправям към храма на Великата Божия Майка – „Гранде Мадре дел Дио“ построен върху основите на светилище на египетската богиня Изида. Двете женски статуи пред сградата символизират Вярата и Религията. На хълма над Торино се извисява базиликата на Суперга. В нея  са  гробниците  на  Савойските дукове,както и на много от кралете на Сардиния. Сред забележителностите на Торино е един интригуващ Египетски музей,открит през 1824 година,след като  Савойският  крал  Карло Феличе  придобива  5000  предмета  от френския генерален консул Бернардино Дравети.След военната кампания на Наполеон в африканската страна през 1883 година са добавени още 1200 предмета към колекцията. Изложбата представя предмети в хронологически ред от 4-ти век преди Христа до коптския период – 3-тивек от новото хилядолетие. Египетският музей на Торино се движи в орбитата на най-големите в света – Британският музей, Лувърът и Папируската колекция в Пергамонът в Берлин.И пешком се отправям към музея на автомобилите. В него виждам фиатчета на повече от сто години,както и не толкова впечатляващи марки/ Ролс Ройс например/. Първата кола в Торино се ражда като трансформация на една карета от кралския двор,снабдена с парен котел,работещ с въглища, с която капитан Вирджилио Бордино е направил обиколка на Пиаца Кастело на 7-ми май 1854 г.Пиацата – сърцето  на  града е заобиколена  от  всевъзможни, предимно кралски сгради. Палацо Реале – палатът на Савойската династия представ-лява безценна огърлица от архитектурни ансамбли,един от които са впечатляващите градини,проектирани от същия човечец сътворил градините във  Версай. Единствената оцеляла „фотография“ на Исус се намира в Катедралата Свети Йоан Кръстител /Дуомо ди Торино или Сан Джовани Батиста/ – дом на пословичната Торинска плащеница,запечатала очертанията на тялото Христово… И от фотографията на Спасителя към мистерията на движещите се сенки. А най-добре се тази мистерия се разкрива,когато се изправим пред Моле Антонелиана. Издигащата се на 167,5м височина кула е неизменна част от небето над Торино. Строителството започва след обединението на Италия през 1863 г. и продължава до 1889 г. Все още води първенството за най-висок музей в света/Музеят на киното/Първоначално сградата е замислена като синагога,но преместването на столицата от Торино във Флоренция спира строежа.Музеят на киното е разположен на пет етажа Разхождайки се из леко мрачния,но доста атрактивен интериор ще се запознаете с всички основни етапи от развитието на киното – като техни ка и изкуство. С помощта на стъкления асансьор в центъра на сградата се стига до терасата на върха от където се разкрива невероятна панорам на гледка към река По и Алпите…

Неотдавна любителите на седмото изкуство киното имаха възможността  да се запознаят с творчеството на „най-италианския“ американски кино-режисьор – Мартин Скорсезе по повод неговата 70-годишнина.Скорсезе е не само италианец по произход. В неговите филми се усеща духа и влия – нието на най-добрите образци на „италианския неореализъм“ Пазолини,

Роселини,Висконти,Фелини…“Това са филмите,които са ме формирали и бяха за мен истинския живот“ – заявява именития кинорежисьор. Да си припомним „Роко и неговите братя“с Ален Делон и двадесет години по-късно „Разяреният бик“ с Робърт де Ниро…На един от петте етажа на киномузея на десетки екрани се прожектираха откъси от петдесетте филма на един от най-талантливите режисьори на всички времена.През 2007 година е класиран на второ място в света след Алфред Хичкок. Същата година е сред стоте най-влиятелни личности в света…Мартин Скорсезе прави от киното онова,за което го наричат „изкуство“…   Филмите му са спечелили двадесет „Оскара“/“Авиаторът“ – пет, „Изобретението на Хюго“ – съ-що пет /Работи с едни от най-талантливите актьори на Холивуд – Робът де Ниро/“Разяреният бик“,“Шофьор на такси“/,Леонардо ди Каприо/“. Отдругата страна“, Вълкът от Уолстрийт“, „Бандите на НЮ Йорк“/,Пол Ню – ман/Цветът на парите“/,Джак Никълсън/“От другата страна“/. Номиниран е осем пъти за „Оскар“, но получава само една златна статуетка за режисура за филма „От другата страна“ – бижуто в короната на великия кинотворец. Японците го оценяват по своему – получава императорската награда за кино.Скорсезе е не само велик,но и изключително скромен – в едно интервю на въпроса кое е най-голямото му постижение отговаря -„…да сложа капки в ухото на кучето ми Зоуи…“ А Зоуи е винаги до него на снимачната площадка…

GAM – още един бисер в огърлицата забележителности на Торино – Гражданската академия за модерни и съвременни изкуства. Основана през 1891 г. GAM e първият граждански музей на модерното изкуство в

Италия. Неотдавна дисплеят на постоянната колекция беше рорганизиран отдалечавайки се от традиционната тематична структура, съсредоточавайки се върху историята на галерията. Новата презентация разкрива развитието на модерното изкуство изтъквайки ролята на Торино за неговото популяризиране в Европа…Когато за първи път през 2013 г. посетих галерията пред него беше паркиран велосипед, който днес изглежда по доста различен начин/прилагам снимка на возилото/…

Шампионатът завършва с традиционното увеличение на колекцията ми от разкошни внушителни мустаци/притежавам екземпляри от различни националности – белгиец, французин, чех, словенец, германец, два чудесни мустака от Нова Зеландия, а в Торино придобих италиански и индийски образци…А меракът ми е да умножа придобивките си с грузински и арменски мустаци…Да се надявам това да стане на Европейския шампионат във Венеция…А там очаквам да срещна и някой от праправнуците на великия любовник Джакомо Казанова.

Един разказ на лекоатлета ветеран Йорда Йорданов.