Навремето имаше една смешка, която правеше сериозна разлика в качеството на изделията правени от двете страни на „желязната завеса“ – „Мade in…“ и „Сделано в СССР“, за което си имаше известни основания. Тя, донякъде е в сила и сега, но руснаците винаги са изненадвали с уменията си да направят от нищо нещо, да изненадат с невероятни технически изделия, които после, за съжаление, не успяват да подържат в серийното производство с постоянно качество.

Нещо подобно се случва и с тази уникална машина, за която „няма няма“ при придвижването, независимо от това, къде се намира – в реката, езерото, дълбокия сняг, непроходимата кал. Е, това създание на интересната руска инженерна мисъл в никакъв случай не може да нарече красиво. Но работи навсякъде, независимо, че е страшно на вид. Става дума за снегоблатохода-амфибия Тром 8, който се прави в производствената база на конструктора си Алексей Гринкевич в Сургут, от която досега са излезли 15 машини, които минавайки по тревата почти не оставят следи – заради ниското налягане на въздуха в гумите растителността след Тром 8 бързо се изправя.

Конструкцията на машината се състои от два основни елемента – задвижваща част с кабина за двама и пътническа, свързани с теглич с две степени на свобода, която позволява сцепление на колелата на двете звена със земята практически във всяко положение. Те са направени върху основата на херметични лодки, запълнени с полиуретанова пяна. В предната секция седят водачът и пътника, като седалките са диагонално разположени, в задната части има място за шест седящи или спящи пътника, но при нужда могат да се поберат и доста повече. Като цяло салонът изглежда така, както се полага на работен железен „кон“ – няма нужда да се пита, дали може да се стъпи с кален ботуш на масата, за да се измъкнеш през люка на покрива.

В главното звено са монтирани силовия и задвижващи агрегати – двигател от ВАЗ-21213, петстепенна предавателна кутия и диференциална раздатъчна кутия от Нива. От единия й вал се отвежда въртящ момент за предния междуколесен редуктор, а от другия през теглича на подобен редуктор в задното звено. Колелата се задвижват не през осите им, а с фрикционни ролки, което осигурява на машината колесна формула за задвижване 8х8.

Тази предавателна система има няколко преимущества – много е проста – няма уязвими кардани, сложни възли и натоварени кинематични връзки. При движение ролките ефективно очистват гумите от калта, а двойката колело-ролка работи и като предпазен съединител, пробуксуващ без последствия при високи натоварвания, което повишава общата надеждност на машината.

За търсене на недостатъците създателите предлагат да се покара колата в блатата около река Об и притоците й на север от Сургут. В северните райони главният проблем при движение е замръзването на ходовата част на автомобилите. Когато температурите са минусови и духа севернякът започват проблемите с техниката – късат се замръзнали гъсеници, гумите се смъкват от джантите, а пневмосистемите ги хваща кондезаторен „паралич“. При Тром 8 единственото място където възниква проблем е контактът на ролките с гумите. За преодоляването му се грижат три варианта на ролките – стоманени с механичен почистващ, с гумирани и полиуретанови ролки.

Воланът не е много чуствителен – от край до край се правят седем оборота, но на тази машина е все едно накъде се кара – Тром минава навсякъде, заради балансираното окачване леко „прекрачва“ яки пънове, ходът е плавен, а заради централизирането помпане на гумите, комфортът на возене се управлява в движение от водача.

За високата проходимост и плаваемост, обаче, се плаща сериозна цена – разход на гориво до 40 литра на 100 км, като при мека повърхност и сняг скоростта е около 15 км/ч. Но там където се сблъскват всички стихии всъдеходът Тром е по-добър и от най-добрия плаващ гъсеничен всъдеход.

Защо? Защото снежната шейна е добра на снега, четириколесният мотор през лятото, въздушната възглавница през пролетта и есента, а той върви по всяко време и по всякакво покритие, включително и водно. Бил грозен – няма да ходи в Женева на автосалона, а ще кара гориво, продукти, ще спасява хора, закъсали под откритото северно небе.

Във водата той може да се движи само с въртенето на колелата, но за постигане на по-висока скорост се монтира в задната част извънбордови двигател. Във водата машината е буквално непотопяема, заради двойният запас на плаваемост – от херметичните корпуси и от осемте огромни колела.

Кратка техническа характеристика – маса 2300 кг, товароподемност 1000 кг, места – 3-10, места за спане – 6, габарити – 6800 х 2500 х 2600 мм, следа 2000 мм, просвет 720, гуми с ниско налягане – 1430х540, максимална скорост на твърдо 40 км/, на вода – 4 км/ч без извънбордовия двигател, относително натоварване върху почвата 0,15—0,25 кг на кв.см, двигател ВАЗ-21213, 83 к.с. при 5200/мин, трансмисия – механична, петстепенна с демултиприкатор, окачване балансирно, без пружини, резервоар 110 литра.

Снегоблатоходът