Преди 105 години – през март 1906-а, стартира производството на колите на британската марка Austin. Своят първи автомобил Хърбърт Остин – /8 ноември 1866-а – 23-и май 1941-а/, построил в 1895-а с парите си, защото босът му Фредерик Узли, собственик на компания за производство на машинки за подстригване на овци, му отказал парична помощ за финансиране на идеите му.

Остин израснал в Австралия, където пред очите му имало доста примери на решителност, на хора които не се предавали пред трудностите на живота. Благодарение на настойчивостта му Узли все пак се заинтересувал от автомобилите и дори направил Остин главен управляващ на Wolseley Tool & Motor Car Co.

Последвали разногласия с ръководството, които принудили Остин да открие собствен бизнес. За старта му трябвали 10 000 паунда – доста сериозни пари за времето си, когато не лош автомобил струвал150–200 паунда. Успял да убеди кредиторите си за заем от едва 7750 паунда. За тези пари Остин наел помещение в Лонгбридж, недалеко от Бирмингам. Първият модел направили в дома на семейство Остин, в Ердингтън, с помощта на чертожника Хенкък, станал след това главен конструктор на компанията и останал на тази длъжност до смъртта на Остин в 1941-а.

Първият модел – Austin 18/24HP Endcliffe имал 5-литров, четири цилиндъра мотор, с чугунени цилиндри и Т-образна цилиндрова глава. Съединителят бил конусен, с отделна предавателна кутия и струвал доста евтино – 550 фунта.

Остин успял два нагласи нещата си така, че бързо да му носят доход. Наетите 270 работника за една година направили 106 автомобила. Остин започнал да предлага колите в базово изпълнение със затворено купета и първи отворил във Великобритания шоу-рум. През 1914-а фабриката му струвала вече 250 000 фунта, в нея работили 2000 души правили по 1000 коли годишно.

По време на войната Austin Motor Cars Co., Ltd. направила над 2000 камиона, броневици, санитарни коли, прожекторни установки, над 2000 изтребителя и 6,5 милиона снаряди. За заслугите си Хърбърт Остин получил рицарско звание от кралицата, а през 1936-а станал и пер на Англия. Най-известният автомобил на марката в историята е броневикът от който Ленин е извикал работниците и войниците към въоръжено въстание на Финландската гара в Санкт-Петербург. Колата се пази в музея на артилерията, инженерните войски и свързочниците.

В 1920-а заводът на Austin в Лонгбридж става най-голямото автомобилно предприятие в Европа. Компанията е много свързана с малкия Austin 7 1922 г., с Mini 1959-а, с родстърите Austin-Healey, а за цял век пощенският адрес на компанита не се е променял – Austin Motor Company, P.O.Box 41, Longbridge, Birmigham…

Austin 7HP 1922-а се оказал доста удачен. Колата струвала 165 фунта стерлинга, а по модела й се правили още коли в немския завод на БМВ – Dixi, във франския Rosengart и американския Bantam.

В юли 1966-а предприятието влиза в холдинга British Motor Holding, а в януари 1968-а, след закупуването от BMH на завода Leyland, в състава на British Leyland Motor Corporation. В 1986-а марката става част и на държавната Rover Group. Последната кола Austin слиза от конвейра през 1989-а.

На 25 юни 1946-а заводът Austin пуска милионният си автомобил – Austin 16. През 2006-а компанията MG Rover е закупена от китайци. Значителна част от предприятията в Лонгбридж е съборена, но старият южен завод, правил колите Austin, се запазил и през 2008-а е възобновено производството на спортни машини MG.