Знаете ли, чета изказванията от последните дни на Асен Христов, Симо Варчев, Росен Барчовски и т.н. Чувам и от български треньори какво се случва по клубовете им. Истината е, че в българския баскетбол думите „морал“, и „честност“ реално не съществуват. Има ги под формата на думи и текст в някой сайт. Всеки твърди колко честен бил, как милеел за клуба си, давал всичко за него. Истината обаче е коренно различна, различна от това което чете един обикновен фен на баскетбола в някой вестник или сайт.

Всеки президент на клуб в свои интервюта твърди колко важна за него е школата, как от малките деца зависи бъдещето. И обикновенния читател, далеч от „кухнята“, остава с впечатлението, че наистина е така.
Респект за ръководтвото на Евроинс Черно море, че този сезон заложи изцяло на свои момчета, дадоха им пълен картбланш за реализация. Добри или лоши Варчев и Асен Христов дават път на младите. Осигурява им се база, екипировка, обучение, квартири, стипендии. За жалост обаче г-н Христов се оттегля. Да погледнем обаче останалите клубове.

Какво се случва по софийските отбори. Парадокса е пълен – дават се хиляди долари на „наемници“ всеки месец, а треньорите в клуба се опитват да вържат двата края. И то хора със сериозен стаж и знания. Да се чудиш за какви школи, за какво бъдеще говорят тези президенти на баскетболните ни клубове. Уж децата ни са важни, трябва да бъдат научвани, а на треньора му се хвърлят трохите да се оправя.

Изключително грозна е ситуацията с един заслужил наш специалист – Георги Димитров, спечелил дивизия „Б“ на Европейското първенство за момчета до 16 г. през 2009 г. В момента му е поверена длъжност в женските формации на Левски срещу адски обидно месечно възнаграждение. Толкова ли този човек не е заслужил повече? Примерите са много.

Какво да споменем за клуба на име „Овергаз“. Клуб управляван от жена, завършила МЕИ, съдийка, даден й пост от съгражданина й Пламен Дончев.
В последните месеци из баскетболните среди се говори за съмнителните уволненията на сръбския специалист Звонко Папак и младия Красен Киров от директора Силвия Дунчев.
Папак, който години наред помагаше на Виктория Маринова и Янко Янчев със школата. Печелили не един и два златни медала. Докато в края на миналата година се разбира, че той си „тръгва“ и в същия ден се назначават Юлиян Аладжов и Милена Савова. Причини много, кои истина, кои измислици.
Няколко месеца по-късно последва и премахването на Красен Киров от 10 и 12 годишните отбори в клуба. Решение, взето след нито една загуба през редовния сезон до този момент при 10-годишните. И двамата неудобни на ръководството, несъгласни с абсурдните решения на Дунчева.
И да, тук става за същия този „морал“, за който се споменава в интервюта и в кулоарите на залите.

Дадени са няколко примера, а съществуват още десетки, неизвестни за голямата част от хората интересуващи се от баскетбол. Честнотта, почтеността, морала в днешно време не са на мода. Тяхното място е заето от личните интереси и дребните игрички. Докато не дойде момента, в който да излезем пред телевизионните камери, журналисти, и да казваме колко ни пука, как ще залагаме на школите и всичко ще се оправи.