Колата е добре направена, има интересен външен дизайн, но и много, много сериозен недостатък – идва като поредният от непродаваемите малки автомобили на нашия пазар – Hyundai i10, Chevrolet Spark, FIAT Panda, Suzuki Alto, Toyota IQ и всичките модели на Dayhatsu. Причината? Цената, естествено! А какъв пазарен бум биха направили всичките тези симпатични, икономични и удобни за всекидневна градска употреба автомобилчета, ако не бяха наблъскани с толкова екстри и напомпана до тавана цена. За какво му е на автомобилче 800 кг серво на волана? За какво му е ESP, ABS и всякакви там други щуротии, вдигащи цената до безбожните стартови 18 965 лв. и отиваща нагоре към надоблачните 27 656 лв за версията с фабрична газова уредба?

Друго би било, ако бяхме нормална държава и ползвахме някакви държавни облаги при закупуването на подобен икономичен автомобил, който щеше да върви като топъл хляб при цена 12-13 хиляди, лева разбира се. Старото Kia Picanto бе най-евтиният автомобил в Англия с цена едва 4195 паунда при държавна помощ от 2000, новото също е сред най-добрите ценови предложения на пазара в Острова.

Оборудването на колата като при всички корейски автомобили е препълнено – електропакет, централно дистанционно заключване, ESP и подпомагане за тръгването по наклон. С по-голяма дължина от своя предшественик и увеличено междуосие, новото Пиканто обещава повече комфорт на пътниците и по-голямо товарно пространство. Моделът се предлага за първи път с възможност за избор между 3 и 5 врати.

През последните години корейците работят интензивно за промяна във външния вид на колите си след предприемането на интересната крачка да назначат за главен дизайнер Петер Шрайер. Той наложи нов имидж на моделите им, позиционирайки ги според принципа „по-скоро моден диктатор, отколкото рационално практичен“. Промяната стартира със Соул, а моделите Венга и Спортидж подчертаха яко новата насока в концепцията на марката.