Феноменът
Да, след силния Международен турнир „Баня Лука Оупън 2011” където Георгия Кадоглу (ПСК „Черно море – Армеец” Варна) спечели 9 медали (5 златни и 4 сребърни) и постави два държавни рекорда на бруст (50 и 200 м) за нейната възраст – девойки младша, вече е безспорно и може да се напише без риск за грешка – тя е плувен феномен. Феномен означава, че тя рязко се отличава от своите връстнички, притежава необикновен потенциал, печели със смазваща преднина на състезания, и започва да придобива характеристиките на медийна звезда. Последното, разбира се, не се прима еднозначно. Някои се възхищават на успехите й, други й завиждат, дори към нея има и омраза, няма защо да се лъжем. Това го почувствахме и ние в най-популярната медия за плувни спортове в България. Получаваме писма, в които направо ни упрекват, че не пишем достатъчно за нея, но в пощенската ни кутия се промъкват и други мнения за варненката. Не можем да огласим нито едните, нито другите.

Към феномена Георгия Кадоглу трябва да се подходи спокойно, трезво и без излишни емоции. Нека не забравяме, че в крайна сметка става дума за едно тринайсетгодишно момиче, с крехка психика и не съвсем оформено като характер, на практика все още дете. Тя има неприкосновено право на личен живот и лично достойнство, което никой и по никакъв повод не бива да накърнява. За добро, или за зло, Джорджи не принадлежи вече само на себе си. Съдбата я посочи с пръст, а българското спортно плуване, изпаднало в тежка системна криза, я натовари с толкова много очаквания, че направо се плашим, и то съвсем искрено, за бъдещето й. Не е съвсем сигурно, че ще издържи на нечовешкия натиск. И не само тя, а и семейството й, роднините й, треньорът й, клубът й, приятелите й…

Марчето и Джорджи
Все пак Георгия Кадоглу не е уникална, има аналог и то пак варненски. Казва се Мария Николова. По-старите я помнят добре, но по-младите едва ли. Такива сме ние, българите, гледаме само настоящето, миналото за нас почти не съществува. Всъщност житието-битието на двете варненски плувкини (поне засега) удивително си прилича. Нищо, че Джорджи е на 13 ненавършени години, а Марчето навършва тази година шестдесет. И двете са от Варна. И двете плуват всички стилове, особено добри са на съчетано и на бруст. И двете разкриха изумителния си талант още съвсем млади. И двете са любимки на хората. И двете са в светлините на прожекторите и то не само плувните. Мария Николова е делегат на конгреси на ДКМС (за младите да поясним, че да си делегат на Димитровския комунистически младежки съюз в онези времена изобщо не е шега работа), ползва се с обществен интерес. Джорджия Кадоглу печели театрални и литературни награди, приемат я високопоставени политици (честно казано те май печелят повече от тези срещи), лауреат е на наградата на небезизвестния Димитър Бербатов. И двете са работливи и амбициозни. Между тях има обаче и разлики, те не са огледални образи. Мария работи с малко треньори, Георгия смени вече няколко. Мария не я каниха в странство (поне докато беше малка), а към Георгия вече има непомерни апетити.

Дилемата
Най-важното е да я съхраним за българското спортно плуване. Дали обаче ще успеем? На кантар е… Нямаме нито много пари, нито плувната ни база е като хората, не можем да кажем и че интересът към плуването – вторият по популярност индивидуален спорт в света, практикуван от милиарди – у нас е голям. Печатните медии не пишат за плуване, телевизиите не излъчват дори световните шампионати, иначе за някой треторазреден ритнитопковец се изписват цели страници, и правят половинчасови репортажи, в които той като правило издава само нечленоразделни звуци. Слава Богу, Джорджи е от Варна, където схващат значението на плуването и какво то може да даде на града като имидж. Да не се самозаблуждаваме обаче, Варна не е България. Плуването не е популярен спорт по българските земи, в него няма и от него не могат да се изкарат почти никакви пари. Това е изключителен парадокс, защото плуването е най-социалният и най-полезният спорт, спорт с умопомрачителна атрактивност, но такива са неумолимите закони на българската действителност. Най-силните ни клубове например не са в състояние да осигурят стипендии от по 150 лв. за най-добрите си плувци, а по-слабите във финансово отношение срещат затруднения да закупят джапанки и фланелки на състезателите си. В един момент това ще се отрази неминуемо и на Джорджия. Буквално до година тя трябва да започне да плува в хидро-канал, да й се прави компютърен анализ на движенията, да има диетолог, психолог, физиотерапевт, масажист, лекар, програмист (компютърен), да ходи по лагери в Сиера Невада и даже Колорадо Спрингс, да се направи стратегически план за развитието й, от специалист от ранга на Папа Док (Дж. Каунсилмън) или поне Папата (А. Алексиев). Всичко това не е възможно в България, но в чужбина е…

Бъдещето
Надали обаче ще й помогнат писания от сорта, че тя била най-добрата българска плувкиня. Това просто не е вярно. Най-добрите български плувкини в момента са Нина Рангелова и Екатерина Аврамова. Георгия Кадоглу дори не е била още балканска шампионка за девойки (друг е въпросът, че това не е станало по обективни причини защото Джорджи е още малка и няма право на участие). Вярно е обаче, че тя има по-голям потенциал от двете каки и постижения, които поне теоретично показват друга класа най-вече като тренд. Георгия Кадоглу е голяма, много голяма надежда на българското спортно плуване, направо казано и без заобикалки – най-голямата. Вероятно такъв талант като нея не се е раждал от 25 години насам. Но все още всичко това не се е реализирало. Какво ли ще е бъдещето й? Надяваме се най-блестящо. А ако не успее? Трябва да приемем философски и такъв развой на нещата. Специално ние ще направим всичко по силите си за да й помогнем. Всичко е в нейните ръце, в ръцете на БФПС, в ръцете на Варна, но в края на краищата в ръцете на Господ… Каква ли иднина й е приготвил? Дано сме живи да я видим.

 tgeliazkova@abv.bg
Г-н Стоянов
0