Преди 75 години се е състоял дебютът на „мишлето“ Fiat-500 – първият успешен малолитражен модел в историята на италианската фирма. Прякорът си Topolino /мишленце – ит./ Fiat-500 е получил на гребена на вълната популярност на рисуваните филми за Мики-Маус.

През 30-е години на миналия век автомобилът в Европа си оставал доста скъпо удоволствие, достъпно само за състоятелни хора. Да се поевтини без да се пренебрегнат техническите характеристики и естетиката на външния вид не било съвсем лека задача. Един от първите, които успели с решaването й бил инженер Данте Джиакоза (3.1.1905 – 31.3.1996 г.). В 1927-а, след завършването на политехниката в Торино успял да постъпи като инженер-конструктор в компанията SPA, която в 1929-а практически се сляла с Fiat. Джиакоза бил изпратен в отдела за разработка на мотори, където пък го оставили да се занимава с двигатели за самолети.

По това време най-евтиният модел на Fiat бил 508 Balilla, наименуван в чест на момчето Балила, загинало за освобождаването на Италия от австрийските окупатори през XIX-и век. Balilla струвала 10 800 лирети. Към създаването на коли го привлякъл конструкторът Антонио Фесиа с въпроса: „Джиакоза, сенатор Аниели смята да пусне малък автомобил, икономичен модел на цена около 5000 лирети. Можете ли да направите такъв?“

Проект Zero A – бъдещият Fiat 500, станал първият проект на Данте, инженерът на който целокупният соцлагер беше задължен заради създаването на не по-малко прочутото Жигули. Авторството на двигателя на Fiat 500 също е на Джиакоза. Той избрал класическата схема с редови, четирицилиндров мотор с водно охлаждане, но го направил много малък с диаметър на цилиндъра 52 мм и по-дълъг ход на буталото – 67 мм. Джиакоза се отказал и от водните проходи между цилиндрите, поради което моторът станал на дължина едва 380 мм.

Първите автомобили, характерно за италианските машини до 1940-е години, имали десен волан, въпреки, че движението било отдясно, но по-нататък преместили волана отляво. Радиаторът бил монтиран зад блока, над картера на съединителя, а вентилаторът бил закачен за оста на генератора, което позволило да се използва само един ремък. Към рамата на колата моторът се закрепвал на две опори в предната част и на вилка там, където минава напречния ресор на предното окачване.

Джиакоза перфорирал лонжероните на рамата, както при пистовите състезателни машини, за да намали масата на автомобила. Това се правело за пръв път в практиката за сериен модел, защото се смятало, че оскъпява производството. Всъщност Данте се проявил като истински майстор на инженерния компромис. Не направил цялометалически покрив, трезво размисляйки, че в слънчева Италия може с успех да се използва частичен гюрук, както и не потърсил някаква впечатляваща вместимост и направил колата двуместна.

Успехът на автомобила бил обезпечен, той се правил не само в Италия. От 1936-а до 1947-а го монтирала с името Simca 5 френската SIMCA (Societe Industrielle de Mecanique et Carrosserie Automobile), израснала до производител от регионален дистрибутор на Fiat. Интересното е че французите успели да усвоят производството преди италианците – дебютът на Simca 5 се състоял на 10 март 1936-а, а до края на производството били направени общо 46 472 коли. От 1937-а до 1940-а машината е правено в Германия от NSU-Fiat и били произведени 7000 броя.

В Италия Fiat-500 се правел до 1948-а – 122 000 единици, след това в усъвършенстван вид с мотор 16,5 вместо 13 к. с. – Fiat-500B още година и в 21 000 броя. От 1949-а до 1955-а излизала рестилираната версия 500С – направени са 376 370 машини.