Красимира Алексиева

Красимира Алексиева

КРАСИМИРА АЛЕКСИЕВА – ПЕТЕРМАН

Родена е на 1 април през 1946г. във Варна

През 1964г. завършва гимназия в родния си град.

От 1953г. до 1965г посещава балетната школа към варненската опера където нейни педагози последователно са Живко Бисеров, Пенка Стойчева, Галина и Стефан Йорданови, Маргарита Арнаудова.

От 1953г. до 1965г тренира паралелно акробатика, спортна и художествена гимнастика. Нейни треньорки са Мария Чиприянова, Доля Петрова, Меглена Михайлова и Радил Рашков. В спортна гимнастика покрива първи разряд, а в художествена гимнастика три пъти покрива майсторски разряд и е първата „Майсторка на спорта” по този спорт на дружество ЖСК „Спартак” (1965г.)

След като не е назначена за щатна балерина и не е приета приета за студентка по българска филология сама си поставя танци и се звява пред „Концертна дирекция” – София, сектор „Естрада” на изпит за естраден изпълнител пред „Държавната комисия за прекатегоризиране”. Успешно полага изпит и получава професионална правоспособност на артист-балетист I категория. Само година по късно получава по – виша категория – „Солист – акробат артист, балетист” и участва в естрадно артистичните програми в системата на „Балкантурист”. Участва още в сборни естрадни концерти у нас и в чужбина. Осем сезона работи като солист балетист на ансамбъла в заведението „Цигански Табор” на Златни пясъци. Тук разгръща таланта си под ръководството на з.а. Асен Манолов, з.а. и лаурят на Димитровска награда Асен Гаврилов, з.а. и лаурятите Емилия Кирова, Богдан Ковачев, Димитър Иванов и хореографа от Варшавската оперета Едмунд Маргас

В соловите и изяви на сцената има щастието да и партнират: Георги Георгиев – акробат, Коста Стойнов – солист в софийския балет, Орлин Геогриев – акробат, Любомир Кацаров – солист на варненския балет, Димитър Иванов – солист в музикалния театър „Ст. Македонски”, Георги Нейков – солист, хореограф на испанския национален отбор по художествена гимнастика и др.

През 1974г. заминава за Швейцария, установява се в Цюрих и се омъжва за Бернард Петерман – икономист, директор и съпритежател на две строителни фирми. През 1977г. им се ражда дъщеря. Двамата са щастливо женени и до днес.

През 1978г. открива в Цюрих собствено професионално училище за три годишно обучаване на кадри по фитнес и масаж. Тя има смелостта да се изправи срещу професионална конкуренция с традиции и цели 32 години до закриване на училището през 2010г., да се задържи на върха, в една държава от ранга на Швейцария. През тези години са минали през гимнастическите и учебни зали на училището няколко хиляди студенти с различни интереси и цели. Много от тях ги осъществяват, а с получената професионална квалификация на „Учител по гимнастика», „Лечебен терапевт” или «Здравословен масажьор” и до днес заемат, ръководни постове в областта на фитнеса в Швейцария. По случай 25 годишния юбилей на учебното заведение е наградена от управата на кметството в Цюрих.

През 1991г. открива и до 2000г. ръководи също и собствения си бутик – „Dance Fit”-за облекло обувки и аксесоари за балет, танц и фитнес.

Красимира Алексиева проявява непрекъснат стремеж към самоусъвършенстване. След тридесет години обучение в периода 1975 – 2005 разполага със 7 диплома, 14 сертификати и 13 удостоверения за призната в целия Европейски съюз квалификация в почти всички области на живота – бизнес, икономика, етикет, спортна методика и дидактика, гимнастика, масаж, информатика, история на изкуствата, архитектура, текстилна технология, дегустация на вина.

Нейната степен на образования е определя от Швейцарската асоциация по образованието, като „Учител по физическо възпитание” с първа специалност „Спортна методика и дидактика”, втора специалност „Лечебна физкултура, масаж, спортна травматология”, лицензиран инструктор” по Аеробика, Степ, Джаз – гимнастика. Като собственик и директор на училище пише и издава учебници за студентите си. Личните и трудове са 18 на брой, а в други 10 участва като съавтор.

Класическия балет си остава завинаги нейна слабост, голяма любов и неосъществена мечта. Още от основаването през 1964г. редовно посещава Варненския международен балетен конкурс и не пропуска нито едно от неговите издания. През 2004г. прави със съпруга си парично дарение за подпомагане на конкурса. Същата година, изпраща в София от нейния бутик в Цюрих. – над 100 броя палци и балетни туфли, да се раздадат на нуждаещите се в балетното училище в София. Връзката и с балета продължава през годините. В нейното училище работят: Маргарита Димитрова – примабалерина, Вера Кирова – примабалерина. Руските балетни специалисти Мариана Подкина – примабалерина на Перм, Нина Салдун –– примабалерина на Киров театър, Емина Камберович – примабалерина Сараево.

Любовта към спорта я съпътства също през целия и живот. Следи непрекъснато и е съпречасна на успехи на българската художествена гимнастика. Тя е пряк зрител на световните първенства по художествена гимнастика във Варна (1968, 1987), Базел (1977), Мюнхен (1981), Страсбург (1983), Париж (1994). Като голян привърженик на българската школа през годините 1980 – 1984г. в Швейцария работят по нейна покана з.м.с. и заслужилите треньори Юлия Трашлиева, Дарина Йосифова, Теменуга Парнарева.

Красимир Алексиева 8

 

Красимира Алексиева – пластичен етюд

От 1974г. всяко лято Алексиева се завръща в родината и в родния си град Варна. През 2007г. издава първата си книга „Автентичен летопис на варненското и българското колоездене” (изд. „Славена”- Варна), написана по пребогатия архив, преживяното и оставените за история на Варна спомени от баща и Алекси Николов – чийто име е свързано в историята с върховете на българския колоездачен спорт. С нея поставя началото на поредицата „С варненци по света и у нас” от седем книги.

Участва активно в организирания колокрос в чест на баща и. През 2008 година тя успява да привлече младежкия отбор на Цюрих във Варна и четвъртото издание на турнира стартира като международно. Основава заедно с Жерар Торос колоездачеб клуб на името на баща си.

Красимира Алексиева проявява социален ангажимент към различни каузи и проекти. Грижата за доброто на обществото, в което живее е задължават към активна социална дейност. Тя е член от 2003г. на „Кивани” клуб – Интернационал” Цюрих – фондация за финансово подпомагане на деца в нужда. От 2005г. до 2006г. е негов програмен директор.

Тя е активна пътешевственичка. Изминава разтоянието 150км. от Себрейро до Сантяго де Компостела в седем етапа – дневни преходи, които са между 20 и 25 км всеки. Изминала е пеша две секции от Китайската стена и е ходила два пъти в Ерусалим. Още по времето когато живее в България и след задомяването и в Швейцария е прекосила с кораб три окена от голямото водно пространство (Атлантически, Тихий, Индийски), посетила е 68 държави на 4 континента и много градове, някой от които многократно. Познава културата на много страни и народи.

Георги Георгиев-Коста Стойнов 1965г. София. Въздушен мост. Един от акробатичните елементи които изпълнявах. На снимката Георги Георгиев и Коста Стойнов. 

Длъжна съм да подчертая, че на гимнастиката и балета основно дължа постигнатото в тази област както и на куража ми да открия в Швейцария частно училище за обучаване на кадри по фитнес и масаж, да се изправя пред професионална конкуренция с дълголетни традиции и опит и цели 32 години да се задържа на върха в тази отговорна дейност. Никога не се замислях, колко големи са тези успехи, но съзнавах, че голяма част от тях дължа на придобитите качества от общуването ми със спорта и балета в България :трудолюбие, упоритост, последователност, дисциплина и честност.

Повод да напиша книгата

Когато издадох през 2007г. първата си книгата „Автентичен летопис на българското и варненското колоездене” ( изд. „Славена”- Варна), написана по пребогатия архив, преживяното и оставените за история на Варна спомени от баща ми Алекси Николов бях горда, че изпълних синовния си дълг. При първоначалната еуфория и желанието ми да използвам всичко от събираното и завещаното се получи един твърде голям по обем и разнороден по съдържание текст. След като се наложи мнението, че ”литописът” трябва да запознае читателите с конкретна тематика, а именно спортната кариера на „Царят на педалите” Алекси Николов, една голяма част от написаното отпадна и остана непубликувана.

Положителните отзиви след отпечатването на изданието от Н.В.Симеон Сакскобурготски, от кмета на Варна Кирил Йорданов, от проф. Иван Славков, проф. д-р Невяна Фисчиева и при контактите с други читатели, в мен се роди идеята за реализацията на още едно издание: би било жалко непубликуваното да бъде обречено на забвение. Започнах да събирам нови факти и спомени от близки на семейството, на хора от различни сфери на обществения живот в града.

Като собственик и директор на професионално училище за обучение на кадри по фитнес и масаж в Цюрих (от 1978 до 2010г.), писах и издавах учебници за студентите. Личните ми трудове са 18 на брой, а в други 10 участвах като съавтор. Така да се каже подържах непрекъснато формата си на пишеща жена.

В процеса на писането реших да разкажа за най – важните периоди на моя живот от сферите, в които съм се подвизавала в обкръжението на няколко поколения треньори, педагози, спортисти, артисти, постановчици, с една дума приятели, които през младежкият ми живот са ме съветвали, напътствали и са ми помагали. Не можех, нямах право да изредя само имената им и да ги отмина. Това са интересни и запомнящи се личности, с голям профисионален опит, които поставиха основите и градиха историята на културна и спортна Варна. Исках да опиша личната история на тези силни личностти, но ми трябваше още информация. За радост, поддържах и до днес сърдечни отношения с тях и нямах търпение да споделя идеята си.

Когато остана по дълго в родния си град Варна и България, ходя редовно на спортни състезания и в тренировъчните зали. Срещам старите си приятелки-гимнастички, вече известни треньорки, деателки и съдии. Пътищата ни отдавна са се разделили и всеки е поел по своята житейска пътека. Невероятно, но е факт: все още когато се срешнем дори с пръснатите по света, оставаме подвластни на преживяното на младини и неизменно свързано с въздигането и триумфа на варненската художествена гимнастика.

При тези срещи у мен спонтанно се роди желанието, макар и далеч от родната страна, по техните спомени, преживявания и успехи, да напиша книга за хората, които са част от моята младост и са ми толкова мили. За радост, поддържах и до днес сърдечни отношения с тях и нямах търпение да споделя идеята си. Инициативата ми беше посрещната с интерес и при мене постъпиха голям брой текстове с факти, документи и фотографии.

Всяка информация от първа ръка не отговаряше напълно на моите изисквания. Предоставените материалите не можеха да се включат от раз. Слушах по телефона и записвах разказите за преживяното на магнетофон. Пишех чутия текст на компютъра, там където беше оскъден го разширявах, корегирах неточности и пропуски по него. След това изпращах написаното по елетронна или нормална поща до участниците за корекции и допълнения. Операциите повтарях няколко пъти докато и “двете страни” бяхме удовлетворени.

Жесток труд! Ала усилията бяха благодатни: натрупаха се ценни познания в архивите, достъпни за всеки проявяващ интерес.

Длъжна съм в този ред на мисли да спра вниманието ти, драги читателю върху още факти които ме вълнуваха като авторка на това обемно повествование. Единия е, че много от участниците в сагата по подготовката на изданията варненци, бяха се разпилели по света и у нас (Хамбург, Кьолн, Ахен, Берн, Виена, Монпелие, Мадрид, Марбела, Торонто, Филаделфия, Лос Ангелис, Лондон, Хелзинки, Милано, София, Варна и т.н. С едни се срещнах случайно, на други телефонирах редовно, трети посетих в града където живееха. За съжаление в много случаи не бях по-бърза от смърта и не успях да я изпреваря със своите интервюта за личното им битие. Поради тази причина ще останат да зеят в историята празнини, които никой вече не е в състояние да запълни. За тези които не успя лично да участват в списването на тази книга. Празнината запълват разказите на другите за нея

Другият е, че се принудих да се позова на публикации в печата и спомени на живите участници в спортния живот на варнененската художествена гимнастика с риск да бъда подведена. Трябваше да търся истината между нарочно премълчавани факти и събития, за да не се отразят негативно на историческата автентичност. При неизяснени факти прибягвах до архивни документи и печатни издания, които цитирам в богата библиографска справка

На тези на които вярвах и с които лично се срешнах, оставих свободно да говорят. Така поднесената информация в повествованието е истина, вярна и точна. Повторенията на някои събития и факти бяха неизбежни, но и необходими. Те подчертават индивидуални виждания, от постигнатото в професията, любовта към спорта, приятелства през годините, незабравими случки…. В съвкупност това превръща личните съдби в независима част от историята на спортна Варна. Така, че тази книга е плод на усилията на много хора. Тя е колективен труд – необичаен колективен труд, а разказвачите са непосредствени герои в повествованието без дори да подозират това.

Не крия!. С голяма обич, упоритост и последователност написах тази книга, с ясното съзнание, че така времето няма да заличи дирята оставена от хората, проправяли най – първите пътеки на новия за черноморския град спорт и работили всеотдайно за просперитета и утвьрждаването на варненската школа като една от водещите у нас и по света. Историята на художествената гимнастика е една от най – ярките в спортния летопис на морската столица, а свързаните с нея имената са неизброими.

 

Връзката ми с художествената гимнастика

Сигурно ще си зададеш въпроса защо точно аз пиша тази книга и от къде идва връзката ми с художествената гимнастика. Ето на кратко историята.

1953 – 1965г. Това е периода в който се занимавах с художествена гимнастика в родния ми град. Период на първи стъпки по все още тесния път на този млад и красив спорт. Негова основателка е Мария Чиприянова възпитанички на физкултурния институт в Пловдив, която през 1953г. идва във Варна по разпределение. Тя пропагандира за първи път този спорт и с група ентусиастки от спортиски и балерини между които: Димитричка Илиева – балкански шампион по спортна гимнастика, Любка Василева – спортистка, Елена Атанасова – спортистка, Маргарита Йолова – балерина, Юлия Куфудаки – балерина, Мария Чиприянова създава първият отбор по художествена гимнастика в черноморския ни град. Нужна е треньорска помощ и тя идва в лицето на дългогодишната треньорка по спортна гимнастика – Кунка Чехларова.

 

Създадена е група по художествена гимнастика в Пионерския дом. Чиприянова, която тогава вече е преподавател по физическо възпитание в училище „Стефан Какаджа”, поема ръководството на групата. Аз се записах да играя в първия организиран кръжок, който се ръководеше от нея. Не липсва интусиазъм има огромно желание, но не достигат все още специалните познания, за да се усвоят тези нови и непривични на друг спорт движения. След две години Чиприянова заминава за София за да продължи образованието си като редовна студентка във ВИФ. Завършилите вече висшия институт за физизкултура Иванка Чакърова, Минка Ванкова, Доля Петрова и Людмила Кечеджиева, идвайки във Варна активно помагат да се разгърне на широко започната дейност от Мария Чиприянова. Доля Петрова сама като треньорка по спортна и утвърдила се вече като отлична състезателка по художествена гимнастика се нагърбва с благородната задача да подготви състезателки от всички възрастови групи – от начинающи до майсторси разряд.

 

След четри години по покана на тогавашния председател на ГС на БСФС Никифор Никифоров, Чиприянова се връща отново, но тя не започва от нищо. Наследството оставено от И. Чакърова, М. Ванкова, Д. Петрова и Л. Кечеджиева е добро и тя продължава да работи за развиващия се с бързи крачки спорт във Варна.

 

След заминаването на Чиприянова да следва в София и нашата група се пое от Доля Петрова. Под нейно ръководството започнах да тренирам и двете направления – спортна и художествена гимнастика. Успешно се справих с изискванията за трети и втори разряд и след като покрих нормата за първи, се отказах от спортна и се отдадох само на художествената гимнастика. Доля преподаваше на всички възрастови групи и беше в непрекъснат шпагат между спортната и художествена гимнастика. Поради претоварения си график тя раздели състезателките със завърналa се отново във Варна през 1961г. треньорка Мария Чиприянова. Аз продължих да тренирам при Доля и бях покрила първи разряд до идването на Меглена Михайлова – през 1963г. След окончателното отегляне на Петрова от треньорската си дейност аз попаднах в групата на новопристигналата варненка. Дружество „Спартак” назначявайки своята първа треньорка Меглена Михайлова показа правилното си разбиране към переспективното развитие на художествената гимнастика. Излъчена е и първата „Майсторка на спорта“ на дружеството – моя милост.

 

Това бяха първите години на развитието на художествена гимнастика във Варна. Времето през което се занимавах с художествената гимнастика не е много – от 1953 до 1965г. – време само на едно поколение спортисти. Но постигнато през него във Варна от състезатели, треньори и деатели е величие. Организират се първите групи за изучаване на художествена гимнастика, към градската секция по спортна гимнастика, сформира се комисия за подпомагане развитието на художествената гимнастика, сформира се първия отбор по художествена гимнастика. Открива се спортна школа. Художествената гимнастика се отделя като самостоятелна градска секция. Назначен е за първи път щатен треньор по художествена гимнастика и корепетиторка на щат. Извършени са структурни промени на спорта – двете секции се сливат в една. При новото разпределение на спортовете, моето любимо дружество „ЖСК-Спартак“ стана център на художествената гимнастика.

 

Искам да дам още едно задължително обяснение. Историята на художествената гимнастика разказана от нейните живите участници беше мотива, за подреждане на книгата по реда, по който разказвачките са се остановили за постоянно във Варна. Изключение направих при Иванка Чакърова. С нея започнах книгата като варненка, корифей на художествената гимнастика в света и гордост за морския ни град. При клубовете се ръководех от годината на отриването им.

 

Оставам на теб, читателю, да прецениш дали бях права като причеслих и това свое повествование към поредицата от книги „С варненци по света и у нас”. Обърни внимание от колко краища на света звуча българска реч, докато събирах години на ред написаното в следващите страници. Претенциозно ще е да твърдя, че личния ми старт в спорта е общото начало на художествената гимнастика във Варна. Но със сигурност твърдя, че двете събития се препокриват в частта на стремежа на морската столица да има добре обучени състезателки в този спорт, превърнал се в смисъл на живота на много спортни дейци и творци от града.