Dzheki_Dzhonsyn-1

Джак Джонсън пише историята през 1908 г. Той става първият чернокож световен шампион по бокс за професионалисти в тежка категория. Пет години по-късно, той е осъден от „бели” съдии за преминаването на границата с бяла жена и е обвинен в неморално намерение. Осъден е на година и един ден затвор. 100 години от случилото се, какво е завещанието от тази случка за деленията в обществото и противоречивия характер останал за други тъмнокожи спортисти и човешките права в Америка.

Джонсън е роден в Галвестън /Тексас/ на 31 март 1878 г.. Неговите родители и двамата са били роби. Той се учи на бокс като малък и ства професионален състезател на 20 години, радвайки се на много успехи. Но расовото разделение беше все още норма в САЩ в ранните 1900 г. Той трябваше да чака 10 години за да се бие за световна титла, когато се подигра на ринга срещу канадския шампион Томи Бърнс, приел да се изправи срещу него. Мачът трябваше да се играе в Сидни за да се избегнат законите в САЩ свързани с тъмнокожите. В деня на мача през 1908 г. Джонсън буквално размаза Бърнс зверски, така че трябваше срещата да бъде прекратена от полицията. Победата на Джоунс категорично прогони възгледите на тогавашното време свързани с бокса. Белите боксьори контролират играта, но черните, те просто някак си са физически и психически създадени за бокса. Професор Петер Линг, оглавяващ катедра в университета в Нотингам вярва, че е напълно оценено постигнатото от Джонсън и това трябва да се разбере като контекст в САЩ по това време. „Джонсън изплува, като шампион при тежките тогава. Това е моментът в който в родния град Спрингфилд на президента Линкълн има сериозни стачки на бунтовници. Тогава се създава  Националната асоциация за прогрес на тъмнокожите хора.Всичко е взаимосвързано.

Със съпрее

Със съпругата си Лусие Камерън през 1924 г.

Оторизирането на „черните” чрез бокса беше ужасно. Джонсън беше станал шампион и оказваше огромно влияние на всички бели боксьори. Тогава  бившият шампион при тежките Джим Джефрис се беше отказал. Молбата към него обаче била да се качи на ринга и да се бие като т.н „Голяма бяла надежда”. Целта беше той да върне славата на белите боксьори и да си върне титлата. Джефрис  ясно заявява целта си: „ Влизам в този бой с единствената цел да докажа, че белите мъже са по-добри от негрите”.

„New York Times” декларира : “ Ако черният състезател спечели, хиляди негови необразовани събратя погрешно ще разтълкуват успеха и ще се приемат за равни с техните бели съседи”. Двамата се срещат на 4 юли 1910 г. в Рено /Невада/. Джонсън доминира. Джефрис е в ъгъла на ринга. Хвърлена е кърпата по време на 15-я рунд след като той два пъти изпада в нокдаун. Джонсън по-късно в автобиографията си спомня за невероятно озверялата публика, която била враждебно настроена към него.