От  5-ти до 15-ти септември във Венеция се проведе Европейският  шампионат по лека атлетика за ветерани с над 5000 участници от 43 европейски  държави, както и от Хонконг, Индия, Ямайка, САЩ, Мексико, ЮАР. България беше представена от дузина състезатели, като честта на СК „Атлетик-Варна 2002“ защитаваха  ветераните Пламен Дойчев/дълъг скок/ и  Йордан Йорданов/2000 м препятствено бягане/. Майсторите на леката атлетика се състезаваха на три стадиона в курортните градчета Йезоло, Каорле и Ераклеа, разположени близо до Венеция по протежение  на гостоприемното Адриатическо море. Десет дни продължи празникът  на „Царицата на спортовете“, в който благородно се състезаваха „младежи“ от четиридесет до деветдесет и кусур лазарника. Повече от доволен съм,че взех участие в тази вихрена фиеста. А още по-доволен съм, че за -върших успешно дисциплината, в която участвам за трети път и която ми  допадна, защото в нея се съчетават бягането с плуването/обяснявам за тези, които не са наясно – освен обичайните препятствия има и едно водно препятствие/…   А сега и следващото вълнуващо предизвикателство – градът на Дожите, каналите, гондолите, мостовете и мостчетата, вавилонското стълпотворение на езици от всички краища на вселената… Венеция се нарежда сред най-възхитителните места в света, разположена върху 118 островчета и притежава уникално богатство от исторически сгради живописни канали, мостове, църкви и дворци. Неговата визия почти не се е променила през последните 600 години. Наричан „градът на мостовете“ или „градът на каналите“ той е една изключителна забележителност сам по себе си. Със своята многовековна история и невероятна архитектура Венеция определено е едно от местата, които всеки трябва да посети поне веднаж в живота си. Карнавалът във Венеция е един от най-известните и посещавани фестивали в целия свят. Забележителности като площада и базиликата Сан Марко, Двореца на дожите или Канале Гранде с неговите гондоли са толкова прочути, че сякаш ги познаваш добре още преди да си ги видял, но да откриеш Венеция с нейната атмосфера и безценните  и съкровища на живо е безкрайно въодушевяващо и приятно изживяване. Без съмнение градът напълно заслужава славата си на най-романтично и красиво място в света.Няма по-добър начин да започнете обиколката на забележителностите на Венеция от разходка с гондола по най-големият  канал в града – Канале Гранде. Основните превозни средства са прочутите венециански гондоли,водните таксита и така наречените „вапорето“-пътнически корабчета,които играят ролята на градски транспорт. Главната водна артерия на Венеция минава през центъра на града от базиликата Сан  Марко  до църквата Санта Киара. Пътувайки по Канале Гранде се наслаждавам на уникалните сгради, разположени от двете му страни с архитектура в римски, готически и ренесансов стил. Канале Гранде се пресича от общо четири моста, а най-известният от тях е мостът Риалто, едно от емблематичните за Венеция места. В продължение на близо 300 години този мост е бил единственият начин да се пресече пеша най-известният венециански канал, преди да се построи мостът Академия през 1854 година. Каменният мост е бил проектиран от Антонио да Понте и построен през 1591 година на мястото на стар дървен мост,който се сринал през 1524 година. Този проект се считал за толкова дързък, че много архитекти предричали срутването му,но това не се случва и днес мостът е една от най-големите забележителности във Венеция. Той свързва кварталите Сан Поло и Сан Марко и  разхождайки се из тесните живописни улички, прекосявайки го излизам на най-известния площад на Венеция – Сан Марко. Мостът е частично покрит и от двете страни на портика има магазинчета от които може да си купите всевъзможни сувенири, маски,  кожени и ленени изделия. Преминавам бавно, вдишвайки средновековната атмосфера, която се излъчва от всеки камък на моста и внезапно се спирам онемял пред магията, красотата и величието на „официалния салон на Европа“, както наричат площада Сан Марко. В продължение на стоти ци години пиацата е център на политическия,религиозен и обществен живот на града.В началото на 12-ти век на днешното място се е намирало тревисто поле.

Като площад в днешният си вид е оформен по случай срещата на папа Александър 3-ти с император Барбароса. На този площад са разположени най-важните сгради на Венеция, които са диктували ритъма в ежедневието на венецианците – Дворецът на дожите, катедралата Сан Марко, Камбанарията, Часовника и сградите на Новите и Старите прокурации. След уморителната разходка сред този изумителен архитектурен коктейл, слухът ми бе погален от нежните звуци на италиански канцо нети…бях се озовал пред най-старото в света кафене „ФЛОРИАН“ на възраст от около три века/открито то Флориано Франческони на 29.12.1720  година/В кафенето често се е отбивал Джакомо Казанова, тъй като само тук е било разрешено дамско присъствие…Балзак пише: “  …кафене Флориан е едновременно театрален офис, читалня, изповедалня“…Интериорът е впечатляващ , струва ти се, че си в музей, фреските му са запазени от времето на откриването му, а в залата на великите люде виждам  портрети на Карло Голдони, Марко Поло, ученият Паоло Сарпи. Кафето и до днес се приготвя по 33 рецепти -еспресо, ирландско, американо, лате…Тук са пи ли кафе Гьоте, Дикенс, Пруст, Модиляни, Хемингуей, Стравински… И днес старото кафене е посещавано от известни личности. Оркестърът от ранна  утрин изпълнява на живо стари италиански канацонети. Привлечен от хубавата музика реших да се отбия и пийна ароматно капучино. В едно уют  но ъгълче беше приседнал лорд Байрон, търсещ някъде из поетичните не беса своята муза. Разменихме впечатленията си от онзиденшната среща  между футболните гарнитури на Англия и България, като според него бъл гарчетата са много добри момчета, играят прилично, но не могат да вкарват…Реших да не споря с лорда, изпих си кафето и продължих експедицията си из града на Марко Поло..В края на площада се намира така наречената „пиацета“ – малкият площад, където се издигат две колони. На върха на едната се извисява статуята на крилатия лъв на Сан Марко, а на друга- та – Свети Теодор – първият патрон на Венеция. И гледайки изумен архитектурните чудеса  около площада минавам между двете колони, нещо което венецианците никога не биха направили поради едно вековно суеверие. Колоните са донесени през 12-ти век от Константинопол и са представлявали главния  вход  към Сан Марко за всички пристигащи в Републиката по море. Любопитен факт е,че колоните, които пристигнали като подарък от византийския император за помощта на Венеция по време на Втория кръстоносен поход,първоначално са били три. Третата обаче се претърколила през борда на кораба, който я пренасял до брега и потънала безследно в тинята на Венецианската лагуна. Търсенето продъл жило цели двадесет години,но не дало резултат. Не търся дълго следващия бисер в огърлицата архитектурни чудеса – Двореца на дожите. По  време на разцвета на Венецианската република градските магистрати /дожите/ управлявали града като знатни особи. Дворецът на дожите бил не само тяхна официална резиденция, но също така и седалище на властта в града и неин административен център. Сградата е строена на два етапа – източното крило е построено между 1301 година и 1340 година. Построяването на западното крило,което гледа към площада Сан Марко отнело още 110 години и било завършено през 1450 година. Дворецът на дожите е един свят, чиито богатства,мистерии и романтика са удивлявали и впечатлявали всеки,който се докосне до тях. Когато френският крал Анри IV видял двореца,възкликнал : „Ако не бях крал на Франция, щях да си пожелая да бъда дож на Ве неция!“ Днес сградата е паметник на архитектурата и изобразителното изкуство и е един от най-блестящите представители на готиката в Европа. Обикаляйки залите на двореца – Алената зала ,Залата на картата и щита Залата на философите, Залата на Съвета/тук се намира платното на Тинторето „Рай“/ добих представа за начина, по който са живели и управлявали дожите, запознах се с редица творби на Тициан, Караваджо,Тинторето… И нещо любопитно – тук някъде в подземията се намират тайните тунели към заседателните зали, както и килията, от която Джакомо Казанова осъществил своето бягство през 1756 година. От стаите за разпити, които се намират в подземията на  Двореца вървя по стъпките на затворниците през един каменен мост и в тишината улавям горестните им въздишки.

Името си този мост дължи на английският писател лорд Байрон. Мостът на въздишките е проектиран от Антонио Контино, чийто чичо е построил друг известен венециански мост Риалто. А за затворническият мост има местна легенда – ако двама влюбени се целунат под моста по залез слънце, ще останат заедно за цял живот, докато смъртта ги раздели… Минавам през популярната Порта Дела Карта и пред очите ми блясва едно  архитектурно бижу във венецианско-византийски стил – базиликата Сан Марко,построена като мавзолей на светеца покровител на града. Неговата история е описана по стените на храма със златни мозайки,които са единствени в света.Според  легендата евангелистът Марко дълго се скитал по широкия свят.Когато решил да се върне в родината си, корабът  му бил  застигнат от силна буря,която го принудила да спре във Венецианската лагуна. Тогава на сън  му се явява  ангел, който му съобщава, че душата му ще почива точно на това място.От тогава Свети Марко е покровител на Венеция. Днес в съкровищницата на  базиликата се съхраняват мощите на евангелиста и множество ценни предмети и реликви – знаменитият Златен олтар, украсен с повече от 2000 скъпоценни камъни,както и прочутите бронзови коне,донесени от Константинопол след завладяването му от кръстоносците. В непосредствена близост до базиликата  виждам  часовниковата кула Торе дел Орологио – една от най-оригиналните сгради с венецианска архитектура още от ранния Ренесанс. Скъпоценният механизъм на часовника е наскоро възстановен. На терасата на върха на кулата две фигури от тъмен бронз изпълняват своя ритуал на всеки час. Техният спектакъл е гледка,която задължително трябва да се види. Продължавам разходката край Канале Гранде и съм пред най-младият венециански музей,отворил портите си за посетители през април 2018 година – вечният прелъстител Джакомо Казанова се сдобива с вечно място за поклонение…Експозицията ни разказва за завоеванията му,които,според собствените му думи са не по       малко от 120,както и за срещите му с известни личности – Моцарт, Волтер, Бенжамин Франклин, Мадам дьо Помпадур, Жан-Жак Русо, Катерина Велика…Общо шест са залите,посветени на Казанова, който освен разбивач на женски сърца е бил известен и като войник, шпионин, поет, философ, търговец, дипломат, политик, магьосник, с една дума – авантюрист. Малцина знаят, че той е автор на 42 книги, две – три пиеси, история на Полша, един от първите научно-фантастични романи в света. Освен това е бил много добър математик и лингвист, както  и не лош цигулар…Роден е на 2 април 1725 г. във Венеция, отгледан  от  баба си, учи в Университета на Падуа и въпреки, че е изхвърлен за неприлично поведение, защитава докторат по право едва 17 годишен. Постъпва в семинарията и отново е отстранен ,ясно защо…На 21 години,незнайно от къде придобил умения в лечителство и окултизъм, той започва да се се грижи за здравето на възрастният венециански аристократ Матео Брагадин,който от благодарност го осиновява…Преследван от инквизицията в продължение на много години, през  1775 г. Казанова е тикнат в затвора на Венеция за множество престъпления, доста от тях сексуални и всичките му ръкописи са конфискувани. Той успява да избяга и следващите 18 години странства из цяла Европа. Смята се, че изръшнал около 40,000 километра в обикаляне на европейските държави. Казанова се среща с Волтер в Швейцария, дуелира се с полски княз, в Русия обсъжда с Екатерина Велика реформата на календара, успява да се срещне с двама папи…Завръща се във Венеция през 1774 г., работи в местната управа,изявява се като шпионин на Инквизицията, докато не е принуден да емигрира заради острите си сатири по адрес на венецианските първенци. Завършва живота си на 4-ти юни 1798 г. като библиотекар в замъка на граф фон Валдщайн в Бохемия. Дванадесеттомната му автобиография е издадена едва след смъртта му. Описаната по-горе история старият гларус Джакомо ми разказа на чаша отлично шампанско в последното му местопребиваване Палацо Папафава, известно още като музея на Казанова…Тук е мястото да споменем още един прочут венециански пътешественик, търговец,  изследовател, откривател и писател – Марко Поло. Заедно с баща си и чичо си Матео пропътува „Пътя   на коприната“ до Китай и се среща с великия хан на Монголската империя Кубилай хан /внук на Чингис хан/. Дава първите сведения за островите Сипангу днешна Япония. Неговите пътешествия,които продължават 24 години, са описани в книгата „Пътуванията на Марко Поло“. Приключенията му са толкова невероятни, че малцина му вярват. Но те вдъхновяват Христофор Колумб и много други откриватели и пътешественици…

И накрая, преситен от средновековните бижута на Венеция, реших да разнообразя и освежа впечатленията се с нещо съвременно и също толкова интересно – великолепната колекция на Пеги Гугунхайм разположена в нейния малък очарователен музей. Експозицията има около 300 творби на съвременни автори, работещи в такива области на изобразителното изкуство като футуризъм, кубизъм,сюрреализъм, абстрактен експресионизъм, супрематизъм…Всеки любител на авангардното изкуство би се зара двал на картините на Пикасо, Мондриан, Кандински, Дали, Шагал, Полак, Малевич, Миро…За спомен от музея си подарих малък предмет в стил Пит Мондриан…

От Пеги Гугенхайм тръгвам към Венецианското Биенале на изкуствата, на което България за първи път от 2011 година е представена със собствен павильон и участва с инсталацията на Рада Букова и Лазар Лютаков имевувана –  „Как живеем…“Преминавайки от зала в зала постепенно в мен се затвърждава усещането -„оскъдно и постно живеем…“Как пък не зърнах поне една наполовина пълна чаша…Естествено, това е мое лично мнение, което никого не задължава…                                                                          Не съм забравил моето хоби – колекцията ми от забележителни мустаци се увеличи с един великолепен типично британски мустак с лек аромат на индийско орехче…/ виж снимката /

До следващи срещи през 2020 г. в Рио, Брага и Торонто/ако е дал Господ/

 За истинността на гореизложеното отговарям с маратонките си!!!

                                                                                    ЙОРДАН ЙОРДАНОВ