Снимка на Arthur Chidlovski.

Иван Веселинов (1926-1996) от Асеновград.
Веселинов е първият български атлет който се присъединява към свтовния клуб „Топ-500“. Неговото постижение е 505 кг/(170+140+195), като го постига през 1965 г. Участва на Олимпийските игри в Мелбърн  (1956), Рим (1960) и Мексико Сити (1968).

Изключително горд българин. както се вижда на снимката националният символ Лъвът, винаги беше до сърцето му. В много отношения това не е само вид татуировка, а реалност. Не случайно той беше лъвското сърце на този спорт по негово време.


Спомен за един велик шампион от щангите ми попадна и го публикувам с огромно уважение. Да си спомним за Иван Веселинов.
През периода 1950-1968 става 16 пъти републикански шампион и поставя 125 републикански рекорда в категориите от 67,5 до +110. Два пъти е трети на световно и 4 пъти е втори, 4 пъти трети на европейско първенство. На Олимпийските игри в Мелбърн 1956 е пети.

Началото е още в първите години на XX в., когато се вдигат гири и по-късно щанги от изявените по онова време борци. Този спорт триумфира на всчики олимпиади с изключение на олимпиадите през 1900, 1908 и 1912 г. Най-голям успях България е завоювала на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. И така желязната питка и диска се е търкулнал по равнините на китна България и е достигнал до нашия град.

Пионерите в този мъжествен спорт се явяват братята Павел и Румен Райчеви, годината е 1947-ма.

„Ние бяхме многодетно семейство и се налагаше да работим тежка работа от тъмно до тъмно и заякнахме много“, разказва Павел Райчев. Той, по-големият брат, отива да учи в София и там се запалва по вдигането на гири, по-късно, когато си идва в града запалва и по-малкия си брат Любен. Двамата с брат си вземат ръчна количка и товарят от кариерата, намираща се в края на града, подходящи камъни и ги извозват до дома си. Вземат длето и чук и започват да дялкат първата каменна „гира“, която и до днес краси залата за вдигане на тежести, носеща името на заслужилия майстор на спорта Иван Веселинов.

Първите демонстрации за вдигане на гирата, която тежи 80 кг, стават в двора на семейство Райчеви. Гражданите по цял ден надзъртат и се наслаждават. Някои по-силни също правят напъни да я повдигнат, но не успяват. Изработват втора, по-тежка гира, която тежи 90 кг.

Мълвата тръгва из града за чудото, което се прави в двора на Райчеви. Внуците на първия кмет на града след Освобождението на България Тодор Райчев поставят началото на вдигане на тежести в града. В двора вече се чака на опашка, за да се опита вдигането на тази „гира“. Първите демонстрации-състезания се провеждат през 1948 г. в салона на тютюнева кооперация „Асенова крепост“. Интересът е изключителен. Салонът се оказал тесен да побере всички, желаещи да вземат участие.

Първите най-смели мъже по онова време са били: братята Павел и Любен Райчеви, Алеко Кузмов, Кирил Мандуров, Янко Байлиев, Кирил Тачев, Иван Веселинов, Стойчо Стойчев, Сашо Кръстев и др.

След тези демонстрации се взима решение от братята да се изработи модерна желязна щанга, като взимат модел и търсят съдействието на тогавашния околийски комитет на БСФС и ръководството на ФД „Шипка“.

Щангата е поръчана и изработена от градския промкомбинат „Гранит“. Мечтата на братята се сбъдва, тя се явява втората щанга на България. На един от дисковете е имало надпис „Ботев“. Уви, тя не е била добре опазена и вероятно е била дадена недобросъвестно за отпадъци. През 1950 г. дружеството закупува нови 5 броя железни щанги от София.

В дългия поход през годините „четата“ на асеновградските богатири расте и бележи успех след успех. Първите тренировки се водят в тогавашното училище „Й. Сталин“ (днес „Христо Ботев“) под ръководството на Любен Райчев. През 1948 г. щангистите вземат участие в първото зоново републиканско първенство. През 1950 г. към отбора от мъже са привлечени още: Велик Капсъзов, Димо Костов, Гичо Ангелов и др. През същата година в първото републиканско първенство се класира на I-во място, което изненадва всички.

Само за 3 години от рождението си този спорт изкачва върха, а само след 2 години, през 1952 г. Асеновград вече е домакин на следващото републиканско първенство, проведено в салона на тютюневата кооперация. При изключителен интерес от гражданството нашият отбор се класира на II място. Успехите се нижат като мъниста. Малко по-късно вече се изгражда специализирана спортна школа, която се оглавява вече от змс Иван Веселинов (1958 г.), Васил Петков, Стойчо Стойчев, Димитър Трамбураджиев, Лъчезар Кишкилов и др. Успехите по този спорт са дело на няколко поколения фамилии – Веселинови, Стойчеви, Райчеви, Миткови, Плачкови, Маринови, Топурови, Дръндарови, Желязкови, Бойчеви, Трамбураджиеви, Марчокови и др.

С най-голям принос за този спорт са състезателите: Иван Веселинов, Йордан Митков, Трендафил Стойчев, Васил Петков, Христо Плачков, Севдалин Маринов, Стефан Топуров, Пламен Желязков, Емил Меркебов, Янко Георгиев, Яни Марчоков, Иан Марчоков, Богдан Дръндаров, Васил Линов, Любен Ковачев, Метин Кадир, Светла Дамянова, Павел и Петър Бойчеви, Димитър Трамбураджиев, Костадин Тилев и много други.

Изтъкнати деятели ръководили този спорт дълги години са: мс Петър Гюлчев, Атанас Иванов, Кирил Тачев, Васил Симеонов, Манол Митков, Сашо Александров, Стоил Вангелов и др.

Нормите за майстори на този спорт са покрили 80 души, 10 – заслужили майстори на спорта, 5- зас;убили треньори, 4 – заслужили съдии. От европейски, световни първенства и олимпиади са донесени 78 медала (22 златни, 32 сребърни и 24 бронзови), направени са поправки на 40 световни рекорда и са подобрени над 400 републикански рекорда.