Разказ от първо лице-Йордан Йорднов:

БЕЗ МАРАТОНКИ/ПО ОБЕКТИВНИ ПРИЧИНИ/, НО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО  С ФОТОАПАРАТ И ДОБРА КОНДИЦИЯ ДО РОДИНАТА НА ВЕЛИКИТЕ МОРЕПЛАВАТЕЛИ   ФЕРНАНДО  МАГЕЛАН  И  ВАШКУ  ДА  ГАМА

  От 15-ти до 20-ти март в Брага/Португалия/ трябваше да се проведе  Европейското първенство по лека атлетика в зала  за ветерани/EMACI 2020 BRAGA/. В първия ден за акредитация на със тезателите пред  входа на ALTICE  FORUM  BRAGA от  три хиляди и петстотин  регистрирани  участници се яви само 1 /един/ ветеран.  След обстойно обсъждане на ситуацията в Европа и света Организационният комитет на първенството излезе с решение за отмяната му и провеждането му от 10-ти до 17-ти януари 2021 г. Естествено, знаех за това решение, но явно  дълбоко в мен е закодиран генът на шопа, който дъвчейки сапуна, си мисли… „пениш се не пениш, ке те ядем, пари съм давал….“. И тъй като си бях купил преди три месеца самолетен билет ,както и си бях ангажирал хотел реших и полетях към родината на великите мореплаватели Фернандо Магелан и Вашку Да Гама…все пак пари съм давал…А и имах желание да я видя тази зала, да направя една-две тренировки, да да се аклиматизирам и да бъда готов за EMACI през 2021. Не се получи, не ме допуснаха вътре и се задоволих с няколко снимки пред ФАРУМА.. Но всяко зло за добро…не успях да потърча в залата, задължителната програма не осъществих, но това ми даде време и сили за  волната…    А волната програма започва с разходка из Брага, петият по големина град в Португалия, разположен в северозападната част на страната. Разположен е между реките Кавадо и Ешти на 50 км   от град Порто. Брага има хилядолетна история и може да се похвали с великолепна архитектура. Градът се смята за религиозния център на Португалия. Тук се намира най-старата катедрала в страната. Брага е разположен в сърцето на провинция Миньо.Този район е бил обитаван още от времето на „неолита“ – доказателство за това е  археологическият комплекс  „Бритейрос“, включващ  руини от  келтско-иберийско селище от три века преди Христа. Недалеч от Брага се виждат останките на древно-римския град Бракера Аугуста, основан от Октавиан Август. Катедралата на Брага е издигната няколко десетилетия преди основаването на Португалия и е посветена на Дева Мария и е осветена от епископ Педрона на 28 август 1089 г. В съкровищницата на катедралата са изложени златни и сребърни потири, разпятия от кристал и слонова кост, църковни одежди. Красив олтар, изработен в оригинален романски стил от бял камък и статуя на кърмящата Света Богородица, дело на френския ренесансов художник Никола Дьо Шантрен. В параклиса на кралете е изложено мумифицираното тяло на архиепископ от 14-ти век и гробницата на Анри от Бургундия и съпругата му Тереза, родителите на първия крал на Португалия Алфонсо Енрикеш, който е наследник на графство Портукале. След като успява да прогони маврите от тези земи в битката при Урике през 1139 г и се провъзгласява за крал. Срещу  катедралата се извисява  Епископският  дворец, а зад него красиво поддържаната градина „Санта Барбара. В края на тесен сокак се извисява добре запазена едновремешната входна врата на Брага – Порта Нуова/Porto Do Sol/. Арката на Порта Нуова за първи път става официален вход на Брага преди 500 години. Преминавайки покрай портата,неволно се оглеждам да не би някой страж да ми поиска документите за проверка /или да ми провери температурата/… От външната страна на Порта Нуова  в  двореца  Бишкаинюш се помещава музеят на изкуствата, в който може да се проследи социалната история на португалската аристокрация. И най- накрая поглеждам към близките възвишения, където се извисява величествената Катедрала на най-известната забележителност на Брага, най-впечатляващото религиозно светилище на  Португалия – „Бом Жезус До Монте“/“Bom Jesus Do Monte“/. В превод – Пътят на Исус до Голгота. Тръгвам от изображенията на „Мъките Христови“ в най-ниската част към „Петте сетива“ в средата и на края стигам до символите на трите добродетели – „Вяра, Надежда и Любов“ и след като изкачих стръмните стъпала /над 500 бройки/, пред очите ми се разкри невероятна панорамна гледка към града…А на върха се издига катедралата „Исус Христос на Голгота“ – пътят до нея е осеян с параклиси, фонтани и статуи, символизиращи 14-те спирки на Исус до разпъването му на Кръста. Особено впечатляващо е зигзагообразното стълбище, заобиколено от невероятни градини. Подочух, че най-ревностните вярващи изкачват всичките няколкостотин стъпала на колене…                                                                                                    И за да оправдая съдържанието на заглавието ще споделя няколко думи за великите португалски мореплаватели – Фернандо Магелан /1480- 1521г./, роден в градчето Саброза, близо до Брага  осъществил първото околосветско пътешествие…Вашку Да Гама, роден в град Синиш, малко селище на югозападния бряг на Португалия открил морският път до Индия…А докато обикалях забележителностите на Брага ме придружаваше духа на един наш „велик“ мореплавател – Васко Да Гама от село Рупча /само добри думи за приятеля Иван Ласкин, който вероятно си пие питието с весели ангели в рая под някоя смокиня/. Следващото  съчетание  от  волната  програма  се  играе  в  град Гимараеш – родното място на португалската нация, мястото, където е създадена Португалия и първа столица на страната…Гимараеш е и  едно от най-красивите  исторически градчета  в  Европа. От това  време са запазени два двореца – единият е на първия португалски крал Алфонсо построен преди повече от 1000  години в центъра на града. Другият принадлежи на Херцозите от Браганса и е издигнат 500 години по-късно. За да почувствам по най-добрия начин древната атмосфера на Гимараеш, поседнах край купчина празни столове на площада на маслините /Largo da Oliveira/ близо до Маслиноватата църква. Историческият център, който е бил в рамките на градските стени на Гимараеш е добре запазен, което се забелязва в грациозните железни веранди, гранитни  балкони и  портици, арки, тесни улички, а тротоарите са толкова миниатюрни, че по тях дори две бременни котки не биха могли да се разминат. Интересно ми е как са  се  разминавали  каляските на крал  Алфонсо Завоевателя, като се знае, че португалският КАТ все още не е съществувал !?…              И сега следва да  изиграя и третото съчетание от Волната програма без грешка, също като кака Нешка…А то започва с влизането в третия по големина град и първа столица на Португалия Коимбра, живописно разположен на двата бряга на река Мондего.Тук в манастира и църквата Санта Круз са погребани първите португалски крале Алфонсу Енрикеш и Санчо I-ви. Коимбра днес се слави като най-големият студентски град с един от най-старите и утвърдени уни -верситетски центрове не само на Иберийския полуостров, но и в цяла Европа. А най-интересната забележителност е Университетската библиотека „Жоанина“. Под покрития с  фрески таван и уникалните дървени стелажи се съхраняват повече от 300,000 книги. В Университета учат студенти от 70 различни националности. Интересно е да се отбележи, че в периода между 1559 г. и 1834 г. учебното заведение е имало собствен Сборник от Академични закони, както и справедлив магистрат/съдия/ и сътветно затвор за осъдените нарушители. В Коимбра неочаквано открих българска следа – в старата катедрала  е  саркофагът на правнучката на Цар Иван Асен II – Дона Ватаци Ласкарис. Тя е кръстена на другия си дядо Император Йоан Дука Ватаци и е единствената жена погребана в тази катедрала. Саркофагът е украсен с двуглави орли и е сред най-изучаваните паметници на португалското готическо изкуство. Ватаци Ласкарис е дъщеря на Евдокия Ласкарина Асенина, която пък е дъщеря на Елена Асенина и Теодор II Ласкарис и внучка на Цар Иван Асен II и унгарската му съпруга Анна Мария Арпад.Евдокия е сестра на царица Ирина, чието изображение познаваме добре от стенописите в Боянската църква. Ватаци е придворна дама на Изабел Арагонска, пристига в Португалия през 1282 г. Умира в една и съща година с Кралица Изабел – 1336 г. Тази българска следа  ми  дава  право да отбележа факта, че българската средновековна държава  се  е  простирала не само  на  три морета, а по  западната граница са се блъскали  вълните на Атлантическия  океан.                                                                                        При създалата се извънредна ситуация ми е много трудно да предвидя какво ще бъде следващото ми участие – не е сигурно дали ще се проведе  Световното първенство за  ветерани  в  Торонто, Канада, а вече съм си купил самолетните билети, ангажирал съм хотел, но един Господ знае до кога ще продължи пандемията…За Панамериканските игри в Бразилия също няма никаква сигурност. Така че тази година спортният ми календар се срина тотално. Но здраве да е засега ще си почивам и да се надяваме, че лошото скоро ще ни отмине. Надеждата си отива последна!?…

     И въпреки всичко ветераните от Варненския клуб „Атлетик 2000“ доказаха, че не се страхуват нито от вируса, нито от короната му…                                   

                                  Йордан Йорданов / все още под карантина /