На 48 километра северно от Ню Йорк на брега на река Хъдсън има няколко каменни сгради, оградени с висока ограда. Популярна е фразата в града  „да те изпратя нагоре на реката“. Това не означава нищо друго, а да те изпратят в затвора. Точно там се намира най-строгият затвор Синг-Синг (в превод от индийски „камък върху камък“). Той е за маниаци, убийци, наркодилъри и други сериозни престъпници.

Затворниците от Синг Синг никога не бездействат. При хубаво време излизат в двора и играят бейзбол, а при лошо време отиват в залата, където практикуват баскетбол или хандбал. Въздухът тук е изпълнен не със заплахи и проклятия, а с весели викове и закачки.

Много американски затвори предлагат богата спортна програма за затворници – например, пистата за бобслей има в затвора Данемор в Северен Ню Йорк, която се ползва през зимата.

В началото на 20-ти век американските затвори са далеч от прогресивния поглед на проблема.

Всичко това се променя, когато ръководител на затвора е Люис  Лоуес, син на дребен чиновник. През 1919 г. губернаторът на щата Ню Йорк Ал Смит го кани да ръководи един от най-известните затвори в Америка. Той веднага се пуска в действие.

Организира затворнически театър, където кани обществеността от града, създава бейзболни, футболни и баскетболни отбори.

„Ето защо насърчавам футбола, бейзбола и други спортове. Когато затворниците обсъждат епизоди от последния мач и обменят идеи за следващата игра, те стават адекватни хора с нормални интереси, те нямат време и желание да говорят за своите „дела“. Призовавам всички затворници на Sing Sing да спортуват, тъй като това е единственият начин да спечелите най-сериозната битка – борбата срещу унинието“, казва Лоуес.

Шефът на Синг-Сингх има отличен организаторски талант. Бързо намира  спонсори, които помагат да се направи бейзболно и футболно игрище. Малко по-късно Хари Уорнър, един от основателите на Warner Brothers, построява луксозна фитнес зала, като получи в замяна разрешение за заснемане на криминалната драма „Двадесет хиляди години в Синг Синг“. Първите отбори са на расов принцип. Създава се представителен отбор наречен „Черната овца“. Нито един друг отбор не иска да играе срещу престъпници, още повееч на игрище в затвора.

Накрая съгласие дава тимът на морската полиция на щата Ню Йорк за американския футбол. Привличат медиите за каузата.  Телевизионните екипи инсталират камери на наблюдателните кули.

Само 500 зрители от града бяха допуснати до мача, защото останалите 2000 места вече са запазени от затворниците. „Никога не съм мислил, че ще живея, за да видя нещо подобно“, припомня си един от осъдените.

Люис Лоуес

15 ноември 1931 г. играчи на „Черната овца“, облечени в червени каски и синьо-червени ризи, побеждават първия си опонент с резултат 33: 0 и взривяват всички спортни издания  в Америка.

Спортни специалисти са поразени от  физическата подготовка на затворниците. Те признават,  че някои играчи са многократно по-добри от професионалистите.

„Черната овца“ дори включва играч, който загубил три пръста при автомобилна катастрофа. „Три пръста не означават нищо!“ Познавах човек, който изобщо нямаше ръце и той успешно игра за Южна Калифорния “, каза Лоуес. Мачовете са много силни и в духа на феър плея.

„Единствената разлика между мач в Синг Синг и среща между колежански отбори в държавното първенство е липсата на мерзки удари по лицето и пиянство по трибуните“, пише  New York Evening Journal.

След няколко месеца „Черната овца“ се сдобива с толкова много фенове, че Лоуес започва да продава билети за мачове в затвора, които са недостатъчни.

 Футболните фенове преодолявата няколко контролно-пропускателни пункта и след това се озовават на терена.

Феновете можеха да си купят хот-дог в снек бара, да се посмеят на талисмана на отбора на домакините, който по някаква причина беше пони, боядисано в черно-бели райета, и да се насладят на работата на оркестъра на затвора.

Голямата звезда във футболния отбор на затвора е Едвин Колинс Питс, който играе бейзбол и баскетбол. Когато Питс излиза  от затвора, той е посрещнат от повече от сто репортери и фотографи. Чака го и Джони Евърс, генерален директор на бейзболния клуб „Олбани сенатори“. Той му предлага  договор срещу заплата от 200 долара на месец.

В средата на 30-те години популярността на „Черните овце“ надхвърли Ню Йорк. Екипите на Джон Лоуес продаваха фланелки в спортни магазини из цялата страна. Всичко спира  бързо.

Комисарят на поправителните институции на Ню Йорк Едуард Мълъри през 1936 г. забранява присъствието на външни лица в затвора по време на мачове. Всичко рухва само за няколко месеца. Шефът на затвора Лоуес умира през 1947 г и веднага след това построените спортни игрища се превръщат в зона за разходка на затворниците.

С времето култът към спорта се върна в американските затвори, но дори лош аналог на „Черната овца” така и не се роди. Затворниците  на Синг-Синг обаче днес имат ново хоби – залаганията.