Заради бойкота на Олимпиадата в Москав не пристигат повече от 1500 състезатели от десетки страни. Повечето нямали избор. Има и такива, които участвали на Игрите въпреки забраната и се представили под неутрален флаг, като дори спечелили злато.

Един от тях е британецът Алън Уелс, последният бял олимпийски шампион в спринта.

До преди Олимпиадата Алън имал само златен и сребърен медали от Игрите на Британската общност през 1978 г. На практика той преминава в спринта 4 години преди Игрите, като преди това е скачал дълъг скок. Жена му Марго, негов личен треньор го убеждава да избере спринта.

Двамата винаги са имали една цел-медал от московската олимпиада. 65 страни обаче бойкотират Игрите. Сред тях е и Великобритания. Премиер-министърът Маргарет Тачър забранява на спортистите да участват. Олимпийският комитет в страната не се подчинява на това разпореждане.

Тя атакува лидерите на отборите. Сред тях е и Уелс. „Получихме цели папки с писма от правителството. Първият плик съдържаше снимка на мъртво момиче, лежащо на земята и кукла, лежаща на сантиметри от ръката й. Беше ужасно. Стряскащи и долни правителствени тактики“, коментира той. „Знаех, че моето участие няма как да повлияе на войната на руснаците с Авганистан и няма да доведе до жертви. Руският войник няма да си каже: Ооо, Алън не пристигна на Олимпиадата. Тогава няма да стрелям и да убивам“, допълва Уелс. Той не чете останалите писма и потегля за Москва.

Британците участват под бял флаг на МОК. Проблемиту му обаче не спират. Непосредствено преди Олимпиадата от МОК въвеждат стартовите трупчета, а Уелс никога не бил ги ползвал. Те ще му попречат още на старта. Две седмици преди тръгването за Москва той получава болки в гърба. Не може да тренира, лекува се, дори мисли за отказване.

На ¼ финала Алън поставя рекорд на Великобритания в спринта-10.11 сек. Той усеща, че е спокоен и чака финалното бягане. В свободното време чете. Взел си две книги „Четиридесет години убийства“ и „Нюрнбергския процес“. Според самия Уелс тези книги разтоварили ума му.

Финалът на 100 м е труден. Времето е хладно и духа силен вятър. Фалстарт при първия опит увеличава напрежението.

„ В главата ми имаше една мисъл-бягай, бягай, колкото можеш по-бързо. Трябва ми един нос преднина пред кубинеца Силвио Леонардо. Знаех, че от това бягане зависи живота ми“.

Получава се. Времето му е еднакво с това на кубинеца-10.25 сек, но златото отива при британеца след фотофиниш. Докато чака решението той се съмнявал в успеха си. Руснаците са в добри отношения с Куба и ще дадат победата на кубинеца, мисли той. След секунди го обявяват за олимпийски шампион.

На 200 м Уелс също се бори за победа, но отстъпва с две стотни на италианеца Пеиетро Менеа. Въпреки това е щастлив.

„Беше ми много тъжно, че на почетната стълбичка не чух британсикя химн“, казва Уелс.

Той става първият британец от 1924 г, който печели олимпийско злато в спринта.

В дома си в Единбург е посрещнат от тълпа от пет хиляди души, а малко по-късно се провежда парад в негова чест в града.

Но не всички бяха щастливи от победата на Алън. Докато дава автограф той чува крясък на човек, който минава покрай него. Той твърди, че Алън станал първи понеже нямало американци на Игрите.

На практика отсъства настоящият олимпийски шампион Хейсли Крофорд от Тринидад и Тобаго.

Две седмици след Олимпиадата е шамипонатът на Англия. Учстват и американци. Един от призовата тройка американецът Стенли Флойд, с най-добър резултат за сезона в света кани Алън на двубой, за да определят кой е най-добрият. Алън се съгласява. Той влиза на финала с 8-ми резултат, но в най-важното бягане бие всички американци- Стенли Флойд, Мел Латани, Карл Люис и Харви Гланс.

Карл Луис

След бягането Латани отива при Алън и му казва: Алън ти си действителният олимпийски шампион.

През следващите години Уелс печели Световната купа, Купата на Еропа и още няколко златни медала от Игрите на Британската общност. След това травма спира кариерата му. На ОИ в Лос Анджелис отпада на полуфинала.

Уелс спира с леката атлетика през 1987 г. Става треньор на националния отбор по бобслей. През 2014 г заедно с жена си поучават званието почетен доктор на науките на университета в Единбург. Сега работи като системен инженер в Университета в Съри и като фитнес консултант за много организации.