Първата олимпийска шампионка за България в женския бокс Стойка Кръстева направи своята оценка за изминаващата 2021 година. Златната медалистка от Токио говори за сайта на БФ Бокс във връзка с постигнатия безспорен успех, ролята на треньор в „Локомотив” София, предстоящата церемония за Спортист на годината, както и навлизащото младо поколение.

Стойче, малко преди края на годината, каква е твоята равносметка за 2021-ва?

– Смятам, че като цяло боксът записва много добра година. Винаги може повече, но се надявам, че това е един тласък за следващите години, които да са все по-добри. Вижда се, че отдолу също има таланти, както при младежите, така и при девойките, които се трудят, така че няма да е изненада тепърва да постигаме още по-големи успехи.

Поотминаха ли емоциите след Игрите в Токио?

– Да, може да се каже. Радвам се, че така се получиха нещата, защото това е реализацията на един дългогодишен труд. Зад него стоят ужасно много хора, които са в сянка. Аз съм щастлива най-вече, че трудът на всички ни се възнагради.

Декември месец е период на награди. Със сигурност първо място в класацията на Спортист на годината ще е напълно заслужено, но ти какво очакваш?

– Ако кажа, че не се надявам, ще излъжа. Всеки един спортист иска да бъде оценен и признат от хората. За мен ще бъде огромна радост и чест, ако стана Спортист на годината. Това ще бъде прекрасен завършек за мен, защото аз вече приключих състезателна дейност. Олимпийският медал бе единственото, което ми липсваше, а това ще бъде допълнение в цялостната картина на моята кариера

Свикваш ли вече с основната роля на треньор?

– Може да се каже, че съм свикнала с нея, защото преди да се завърна и да участвам на Олимпийските игри, аз вече се занимавах основно с треньорска дейност. За мен това е огромно удоволствие, особено като видя накрая радостта в очите на децата и техните емоции, защото знам, че съм допринесла за това щастие. Не мога да ги сравня тези неща.

Виждат се и резултатите. „Локомотив” постигна доста сериозни успехи при подрастващите.

– Винаги може и повече. Идеята е всяко едно дете да се развива максимално за себе си, защото това е индивидуален спорт. Освен отборните титли, гледаме и индивидуалното развитие на децата. Останахме втори при жените и при девойките, защото в първия кръг не постигнахме търсените резултати. Но на последните състезания всяка една от девойките извоюва първо място и това ме радва, защото преди всичко казвам, че е важно развитието на децата, а не толкова дали ще сме отборен шампион.

Потенциалът на лице ли е?

– Смятам, че да. Няма как да не отличим от старшата възраст Радо Росенов, Уилиам Чолов и Дани Кирилов, които влизат сега при мъжете. Надявам се по-бързо да се адаптират, защото този преход е доста труден, докато си намерят място в категориите. При девойките също имаме потенциал и до няколко години те също ще дръпнат рязко напред. Вярвам, че и женският ни бокс ще бъде на високо ниво.

Какво си пожелаваш?

– Преди всичко да сме здрави и да бъдем малко по-добри хора. За съжаление ми се струва, че в последно време злобата някак надделява. Нека да се обединим и да си помагаме, за да може българският спорт да върви напред и нагоре. Трябва ни един тласък, защото не може да вървим само надолу. Обединението прави силата и аз вярвам в това. Труд и лишения, докато постигнем резултати. Имаме достатъчно талантливи деца, които искат да се доказват, треньори, на които им се работи. Имаме и прекрасно ръководство, което подкрепя хората, които искат да работят и да се развиват. Така че нещата ще си дойдат на мястото. Аз съм прекрасен пример в тази посока.